- Г-жо Пенчева, напоследък политическите протести стават все по-агресивни. Смятате ли, че словото е достатъчно силно оръжие, за да реши проблемите вместо насилието?

- Бих могла да кажа, всяко хлапе знае, че отговорът е "да"! Само че няма да е вярно. "Относителното тегло" на словото е спаднало катастрофално. Може би защото често служи да скрие истината. А никога не се е говорило толкова много, устно и писмено. Всичко може да се каже или напише свободно, но после - нищо. Понякога чета вестници и си казвам: Боже, ако това се отнасяше за мен, щях в земята да потъна от срам! Само че никой не потъва, не си подава оставката, не се гръмва. След три дни ни удря по главите нов скандал, предишният заглъхва. "Оръжието" дори не е одраскало някого...

Но е очевидно, че разумни преговори, с добре обмислени аргументи и искания са за предпочитане пред крясъците, камъните, палките. При условие че зад словото стои сериозна мисъл, стои далновидност и най-важното - личност, в чиято почтеност никой не се съмнява. А къде са те?

- Една от стихосбирките ви се нарича "Опит за бягство". От какво искате да избягате днес?

- В стихотворението, дало заглавие на книгата, се говори за бягство от нараняващата реалност в света на въображението. Отдавна зная, че от живота не можеш да избягаш, той няма гранични пунктове - освен един, откъдето ще го напуснем. Не обичах показните клетви във вярност и любов към родината. Но дори сега да бях млада, нямаше да емигрирам. Просто си зная, че не бих могла да вирея другаде. Е, имах си моите малки бягства от травмиращата реалност: в самотата, в работата, в природата, в любовта... Като плуване в море, от време на време си почиваш, поемаш си дъх, легнал по гръб; от време на време глътваш солена вода, и пак гребеш, налучкваш своя ритъм.

- Споменахте "бягство в любовта", писали сте стихове за нея. Какво бихте посъветвали младите хора, които я свързват само със секса?

- Не бих давала съвети. Всеки сам открива или не открива Америките и Индиите на чувствата. В най-новата ми прозаична книга "Тук съм" има цели глави - спомени, размисли - на тази тема. Ако някой се интересува, да ги прочете. Аз само ще повторя по памет една фраза: че върховният секс не зависи от пози, виагри, душене и всякакви стимулатори, а от това, да го правиш с обичан и обичащ те човек.

- Днес много поети разчитат на провокации, за да привличат внимание. Доколко това гарантира успех?

- Какво се разбира под "успех"? Скандална шумотевица, нечисто любопитство, изяви в жълтата преса и жълтите предавания? Дори терминът "бестселър" означава добре продавана, не и непременно стойностна книга. Всеки автор желае да бъде четен, да го забележат. Но един разчита на качествата на творбата си, друг хвърля пиратки или прави стриптийз. Кой както го разбира и както го може.

Иначе едно предизвикателство в мисленето, в идеите, във формата придава допълнителен вкус на всяка добра книга. Защото не е самоцелно.

- Вашата работа ли е най-силната ви опорна точка?

- Виждате ли, животът сам по себе си няма цел и смисъл. Всеки човек си го осмисля, търси нещо стабилно, за което да се хване. Наистина работата е била за мен такава опорна точка: да вършиш нещо с увлечение, с мерак, с удоволствие! Каквото и да върша, то е в неосъзнат стремеж да го направя максимално добре. Не заради другите, а заради мен самата.

Преди две години бях в болница, откриха ми разни тежки заболявания. Мислех си с тъга за близките, за неизвестното бъдеще. Но най се безпокоях, че ще остане незавършена автобиографичната ми книга. Никой не можеше да я завърши вместо мен, никой! Слава Богу, отпуснато ми беше още малко време...

- Някои от стиховете ви са пропити с горчивина. На какво ви научи болката?

- Е, ако беше само гладък и сладък, животът щеше да е направо скучен! Болката е най-голямото доказателство, че си жив: знае се къде "нет печаль, ни воздихание..."

Има неотвратими неща, извън нашата воля - тях не можем да ги преборим. Има и болки, които си причиняваме взаимно. Първите ни учат на издръжливост. Вторите - на трезва преценка, на непримиримост, но и на разбиране, водещо до прошка. Ще ви призная: най-трудно ми е било да простя някому за причинена несправедливост, обида, болка. Просто се правех, че не ме боли... Но се опитвах сама по-малко да наранявам другите.

- От какво бихте се оплакали?

- Като всички на моята възраст - от болестите, които ми отнеха толкова много. Но сто пъти повече ми тежат грубостта, злобата, абсурдът, "опразването" на човешката същина. Бих се оплакала от дефицита на радости и изобилието на негативни преживявания. От самото оплакване бих се оплакала! Всъщност нямам основания да съм недоволна: миналата година ми публикуваха две нови книги, не мога вече да излизам, но при мен идват много хора, имам още добри приятели, добра дъщеря, добри книги... Само ако можеше навън, наоколо да има повече разум и повече топлина!

- БНТ провежда кампанията "Голямото четене". Мислите ли, че това може да поощри четенето?

- Похвална, но не знам доколко резултатна инициатива. Четенето не е кампания, не е моден сезон. Освен необходимост то е удоволствие, страст. Трябва да е положено у тебе още преди да си се научил да четеш. Не само от медиите, не само от учителката по литература - навярно първо от атмосферата у дома. Или от някой, уважаван от теб, който е разтворил страниците на книгата, за да влезеш завинаги в нея. Някой, който да ти внуши любов.

- Вие за коя книга бихте гласували?

- Може би за "Майстора и Маргарита" на Булгаков или за "Мемоарите на Адриан" от Маргьорит Юрсенар... Но май бих предпочела да си чета, вместо да гласувам!