- Г-н Стойчев, под какъв вид интернет може да бъде територия на младите хора, в която да участват във взимането на политически решения?

- Много ми се ще да разделим нещата и да не се опитваме да говорим за участието само на "младите" в интернет. Няма млади хора, само защото са такива и се опитват да участват в определени събития. Който и да е млад човек е гражданин и носител на граждански интерес. В този смисъл и интернет, като останалите форми за публично участие, би трябвало да развие и генерира в обществото механизми за отстояване на граждански интереси. Ще ми се да не мислим, че интернет е запазена територия само за младите хора, които са, видите ли, маргинали, които не са субекти на гражданска воля. Напротив, ако това е достатъчно добре развито пространство, което да дава поле за участие, то би трябвало да се използва от всякакъв тип групи хора, като бизнес, неправителствени организации, от студентите или дори от политическите партии.

- Какви са механизмите, по които биха могли да участват хората в интернет, с които да въздействат върху политическите процеси?

- Чисто технически има вече измислени механизми в някой страни по света. Те могат и тук да бъдат приложени. Посредством тях могат да се водят дебати в интернет от хората с политиците. Освен това всякакви публични политики могат да бъдат качвани в интернет, с което да са достъпни до гражданите. Чисто технически може и да се прави пробация на някакви взети решения.

- Какви други възможности дава мрежата?

- Има и възможност пак чрез интернет да се следи поведението и на политици и на общински съветници или кметове. За мен обаче е по-важно да започне дебат не просто за интернет и социалните мрежи, в които някой хора да си изприказват това което имат да казват и от това пък нищо да не последва, ами да бъдат търсени механизми и то законодателни, които да задължават субекти на някаква политическа воля да се съобразяват с определени решения на гражданството, които са генерирани чрез интернет.

- Как може да изглеждат тези механизми?

- Пример за това може да бъде публичността на законодателните инициативи. В момента, за да се оправдаем пред нашите европейски партньори, когато се прави един законопроект се инициира някаква широка дискусия под формата на кръгла маса. Знаете, че в България основният субект на законодателните инициативи не е Народното събрание, ами Министерският съвет. Оттук насетне драмата е, че взетите мерки и предложения на кръглите маси после не се взимат предвид при изготвянето на законопроектите в Министерския съвет и така влизат после за гласуване в Народното събрание. Поради това възникват проблеми със законопроекта между първо и второ четене в Народното събрание. В парламента пък някой по неясен начин вмъква под масата някакви текстове и ги включва в законопроекта. След като мине гласуването и законът бъде публикуван в Държавен вестник, става ясно, че в него има проблеми, които налагат преработката на въпросният нормативен акт отново и отново.

- Какво е вашето предложение?

- Моята идея е всички предложения за изготвянето на който и да е законопроект от Министерския съвет да бъдат правени през интернет и всеки да има достъп до тях. По този начин и експертите могат да се произнесат, как тези предложения се вписват в цялата логика на закона и каква ще е тяхната легитимност. Именно специалистите могат да кажат дали има противоречия в изготвяния нормативен акт или пък дали има неправомерно засегнати страни в него. В това предложение има два аспекта. Единият е, че ще се създаде механизъм за участие на гражданите и организациите в законотворческият процес и то пред очите на всички. Другият е, че се намалява шансът под масата в парламента да се вкарват предложения за изменение на законопроектите, които ощетяват всички, които после налагат преправянето на някой закон, който току що е бил приет. Това е един лесен и прост механизъм, който позволява през интернет да има голяма публичност и прозрачност на законите, които ще бъдат гласувани в България.

- Този механизъм на публичност няма ли да накърни интересите политиците?

- Не. Този механизъм не ощетява по никакъв начин политиците, напротив, гарантира им повече вяра от страна на обществото в тях.

- Има ли такава практика вече в други страни по света - органът, който изготвя законопроектите, да им дава публичност и възможност за дебат през интернет?

- Такива практика има, откакто съществува демокрацията. Когато са правени законодателни инициативи, те са били обсъждани пред обществеността. През 19 век мястото за дебат е било в кафенетата, сега е през медиите и интернет. В САЩ има множество граждански организации, които се занимават с така наречената симплификация на законодателството, да бъде то преведено на разбираем за хората език. От една страна това е възможността да видиш кой сенатор как е гласувал. А от друга страна тази симплификация показва в интернет на хората видовете и броя на законопроектите, които ще бъдат гледани. Показва се и това, ако определен законопроект бъде гледан, кои са неговите положителни и отрицателни страни и какви ще са последствията от прилагането му ако бъде одобрен. Това позволява да се ориентираш в ситуацията и да вземеш страна.

- За да се случи това у нас, не изисква ли в голяма степен и смелост от страна на политиците?

- Прилагането на прозрачност при гласуването на законодателството и на неговото изготвяне преди това изисква голяма политическа смелост.

- Защо?

- Защото обикновено оправданието на политиците да скрият определени проекти за закони е, че гражданството нямало да ги разбере, но те били много полезни за България.

- Дайте пример.

- Такъв беше и случаят при приемането ни в Европейския съюз и скриването за спирането на блокове на АЕЦ. Оправданието на политиците да потулят работата си, че тя е едва ли не езотерична и простосмъртните граждани нямало да я разберат.

- Има ли основание в тезата им?

- Не. Определяните от тях простосмъртни, когато са добре информирани за качествата на определена стока, която купуват, като например автомобил, мобилен телефон или телевизор, те правят правилния избор. Така би било и с изготвянето на законопроектите. Разбирането на един законопроект от гражданството е въпрос на добро обяснение и обосновка от страна на политиците.

- Не се ли подценява умишлено тази внушителна вече по размерите си интернет среда?

- Има няколко неща, които трябва да се обяснят при поставянето на този въпрос. Най-напред става дума за лайфстайл и на култура. Според мен все още има много политици, които изпитват панически и ирационален страх и ужас не само от интернет, ами и от компютрите, мишката, клавиатурата, защото за тях тази среда е невидима.

- Какво ражда този техен страх?

- Те настояват да има по-голям контрол върху това, което се случва в интернет пространството. Освен това голяма част от политическите решения, които се взимат, са нелегитимни.

- В смисъл?

- В България има сериозно разминаване между легално и легитимно. Не всичко което е законно, е легитимно и се смята за справедливо от обществото. В света тези неща вървят като синоним, ако е прието като закон едно нещо, то трябва да бъде и справедливо. В България обаче има много законови разпоредби, които са законни, но хората ги приемат за несправедливи.

- Защо?

- Защото гражданите смятат, че тези законови разпоредби са приети, за да обслужват определен частен интерес а не общото благо. Това е второто ниво на съпротива, което кара политиците да скрият някои решения от интернет. Те, естествено, са на мнение, че интернет пространството не е добра среда, в която да се дебатират политически решения. Освен това има и такава интернет култура, която стимулира да се изразяваш, да правиш поустинг, да изложиш тезите си или да съобщиш просто нещо, но малко биват насърчавани участниците в мрежата да правят в дебатите взаимни отстъпки. В сърцевината на дефиницията за правенето на политика е да има взаимни отстъпки. Това са компромисите, които се правят, за да се придвижи процесът напред. Мисля си, че и трите нива на съпротива които изброих са с цел мрежата да не развие механизми, за по-добро гражданско участие при взимането на политически решения.

- Политиците се притесняват от интернет и защото там се дава възможност гражданите анонимно да участват при взимането на решения. Ако анонимността бъде премахната, участието на хората чрез интернет при взимането на политически решения няма ли да ги консолидира?

- Чисто технически анонимността може да бъде сведена до минимум. Може да се ограничи и качването на откровени глупости в интернет. Според мен политиците са консолидирани в интереса си да не може някакво гражданско действие да събере в мрежата и да акумулира гражданска съпротива. Така им е по-лесно. Винаги ще могат да кажат, че един протест е само на учителите или на лекарите и не засяга останалата част от гражданското общество. Това обаче не е така. И аз да бях управляващ, щях така да кажа, че зад определен протест няма гражданска кауза, че той е само на зелените, или на миньорите. Има мощен политически интерес да се разбива общото в частно. През интернет може да се създаде и генерира гражданско общество и култура, която да успее да акумулира енергията на обществените действия. Политиците се противопоставят на това.

- Значи ли че интернет е новият "мегдан" на гражданското общество?

- Интернет за разлика от мегдана не е една среда, в която всичко да се вижда пред всички. По скоро мрежата позволява да се събират тематични групи хора, които да обсъждат тематични проблеми. Това е едно от предимствата, което позволява тази среда. Характерното за интернет като социална среда за разлика от мегдана е, че всеки участник е едновременно в няколко социални мрежи.

- Значи ли, че мрежата вече е територията, на която се правят референдумите по основните теми, които касаят обществото?

- Интернет все повече и в голяма степен изпълнява тази роля. Преди да се стигне до референдум обаче, трябва да има формулиране на проблема, тъй че отговорът му да е да или не. На този етап във виртуалното пространство може да се намерят сериозни и обосновани тези по определени въпроси.

- Как гледате на гласуване на избори посредством интернет или контакт с политиците в реално време по определени въпроси на избирателите?

- Това е въпрос на време. Въпрос на време да гласуваш на избори посредством мрежата или да взимаш участие при взимането на политики. Единствените ми притеснения са относно опасността която може да се появи при участието на хората в мрежата. Става дума за това, че в един момент може да се подкопаят основите за граждански действия.

- Опасявате ли се, че ако политиците подценят мрежата, тя да се обърне срещу тях? Може ли в интернет да се появи революция?

- Да това е нещо което вече се случва. Протестът, който стана през януари е резултат на интернет. Ако отворите сайта бг.мама там ще прочетете, че те са допринесли това да се случи. Други сайтове или пък шоута претендират, че те са инициаторите на протеста. Юзерите вече имат самочувствието, че правят политика чрез интернет. Колкото повече расте самочувствието им толкова по-големи ще са и претенциите им. В името на собственото си оцеляване тези политици, които смятат, че интернет е една изкуствена нереална виртуална и недоразвита среда и реалност, са сериозно заплашени.

- Значи ли това, че мрежата може да събори политиците?

- Абсолютно.

- Какво бихте казали на политиците?

- Колкото по-рано започнат да мислят за механизмите за действително гражданско участие при взимането на политически решения, но не просто под формата някакви хора да си изприказват каквото си искат пък ние да си правим каквото си искаме, толкова по-стабилна ще е и нашата демокрация. Тогава и те ще се чувстват напълно комфортно, защото ще могат да износят гражданския интерес и да го превърнат в реална и конкретна политика.