Ако държавата осъди гражданин, веднага си прибира дължимото. Обратно - осъди ли гражданин държавата, тя може законно да не му плати
07.08.2009
Kрасимир Кабакчиев е учен с голямо международно признание, доктор на науките, преводач, включително на английското издание на "История славянобългарска". Научната му кариера започва в Института за български език при БАН, където работи 17 години. Преди две десетилетия Кабакчиев завежда дело срещу института за беззаконие. И го печели. Присъдени са му 100 000 лв., равни по онова време на няколко хиляди долара. Делото се точи 11 години и инфлацията "стопява" обезщетението до смешните 100 лв. Институтът отказва да плати и тях. "Ако държавата осъди гражданин, му праща съдия-изпълнител. Той може да ти опише къщата и да я продаде. Обратно - осъди ли гражданин държавата, тя може законно да не му плати, да го превърне в нарушител на закона и да започне да го преследва», споделя Кабакчиев. Ето неговата история.Oсъдих Института за български език при БАН за дългогодишно злоумишлено беззаконие - неоценяване на труда ми и необявяване на конкурс за периода 1988-1991 г. Делото продължи 11 години. Присъденото обезщетение от 100 000 лв. беше изядено от инфлацията. През 2001 г. получих изпълнителен лист за 110 лв. Предявих го на длъжника. С лихвите сумата за получаване стана 1500 лв. До този момент не съм получил и стотинка. Съответно наглият нарушител на закона не е наказан вече 21 години.
Осъдих Института и за периода 1992-97 г. През 2005 г. получих изпълнителен лист, предявих го. И от него не съм получил стотинка. От пари, които ми принадлежат. Виновникът отново не е санкциониран. Отново държавата се разпорежда с моите собствени пари.
Какви са причините ли?
До 1997 г. по закон се завеждаше изпълнително дело срещу държавния длъжник, отправяше му се предизвестие. При неизпълнение се блокираха сметките му, сумата се предаваше на кредитора. От 1997 г. обаче е налице един "параграф 399" в Гражданския процесуален кодекс (в новия ГПК - чл. 519, 520), според който изпълнителният лист се предявява на финансовия орган. И ако учреждението няма кредит, да се предвиди в следващия бюджет. Казано по друг начин, на държавния длъжник със закон е дадена възможност да не изпълнява задължението си цяла година, а на практика и повече.
През 2001 г. беше образувано изпълнително производство. Длъжникът-институт, запознат с правата си по ГПК, отказа да плати. Изпълнителното производство беше прекратено. Обжалвах. Софийският районен съд остави в сила прекратяването, същото стори и въззивният. Ако държавата осъди гражданин, му праща съдия-изпълнител. Той може дори да ти опише къщата и да я продаде. Обратно: осъди ли гражданин държавата, тя може "законно" да не му плати.
Ако съдебно решение не бъде изпълнено след определен срок, е налице престъпление. Но ако гражданинът си потърси правата по наказателен ред, нищо не става. А най-умопомрачителното е, че българският гражданин няма право да сезира Конституционния съд за противоконституционни закони, поставящи го в неравностойно положение спрямо държавата и дори чудовищно унижаващи го. Възможност да сезират КС имат гражданите във всички нормални държави, не и в България. Тук държавата генерира беззаконие, а от него се ражда неморалност. Нормалният гражданин може да се превърне в нарушител на закона.
Аз станах нарушител на закона. Когато длъжникът-институт не ми плати дълговете си, престанах да плащам данък общ доход. Заявих го с декларация пред данъчната служба. Там настояха да си плащам, но изразиха и съчувствие за положението, в което съм се оказал - гражданин, осъдил държавата, принуждаван да й плаща данъци и тогава, когато тя не плаща своите задължения към него.
През 2005 г., вече с нормално репарирани от съда вреди, се оказах частичен длъжник към осъдения институт: бяха му присъдени разноски за неприсъдената част от иска срещу него. И така през 2005 г. аз съм частично длъжник срещу държавния институт, той е спрямо мен с многократно (в пъти) по-големи суми. Предявих му изпълнителния лист. Вместо да изпълни задължението си, той нагло ми го върна обратно с отказ да го изпълни. Опитах да заведа дело чрез тогава все още държавните съдии-изпълнители. Дело пак не беше заведено заради рестрикциите в ГПК. Сезирах Европейския съд по правата на човека в Страсбург и делото ми чака ред. А след като длъжникът-институт нагло върна изпълнителния лист, самият той заведе дело срещу мен чрез частен съдия-изпълнител да му изплатя дължимата сума - много по-малка от дължимата от него към мен. Изпратих на съдията документацията. Заявих писмено, че е напълно ненормално длъжник да иска пари от кредитора си. А ако длъжникът трябва да си отчита финансите, да се извърши прихващане. Изглежда, че съдия-изпълнителят схвана абсурдността на положението и повече не ме потърси. Минаха години.
Преди около година практиката на частните съдии-изпълнители и влизането в сила на някои съдебни актове, опровергаващи рестрикцията в ГПК, дадоха възможност да заведа две изпълнителни дела за задълженията на длъжника - от 2001 г. и 2005 г. Съдия-изпълнителят реши, че задължението от 2001 г. е с изтекла давност и прекрати производството. Обжалвах. Абсурдно е да се мисли, че след като изпълнителният лист е предявен, а длъжникът не е изпълнил задължението си 8 години, е изтекла давност. Сега очаквам да се произнесе по-горна инстанция. А по задължението от 2005 г. съдия-изпълнителят в продължение на цяла година опитва най-различни средства, за да получа парите си от държавата. Без успех.
Но какво беше изумлението ми, когато преди броени дни установих от банкомат, че нещо по сметката ми не е е наред. Разтревожен да не би да е станала кражба, изтичах в най-близкия банков клон. Обясниха ми, че кражба няма, блокирана е сметката. Как? От кого? От частен съдия-изпълнител.
Написах на банката, че няма право да се държи като бирник. Отговориха, че били изпълнявали нареждания на съдия-изпълнител. Добре, но нарежданията може да са незаконни. И трябва да са проверят, преди да се изпълняват. Обещаха да изяснят случая.
Възможностите са две: сметката ми да е запорирана или от данъчните власти, или от института-длъжник. И в двата случая обаче длъжник ми е държавата, и то със суми, много по-големи от тези, които аз й дължа.
Но какъвто и да е случаят с блокирането на сметката ми, това не е нищо друго, освен държавен бандитизъм. Бандитизъм, генериран от малоумен противоконституционен законов текст, срещу който гражданинът е безсилен.
Безобразието няма да остане без реакция от моя страна. Нито, надявам се, от страна на други граждани, поставени в същата ситуация.
.
.
.