Mного хора напоследък говорят за тежка демографска катастрофа. Това за щастие няма общо с реалността. Освен това поне на мен не ми е известно някоя нация в света да е изчезнала по чисто демографски причини. Има много примери за страни-джуджета с под 1 млн. души население като Андора, Лихтенщайн, Люксембург, Малта, за които обаче никой не поставя въпроса дали и кога ще изчезнат.

У нас често се спекулира с това, че едва ли не раждаемостта в България е започнала да намалява по време на дългия социалистически режим. В това обаче няма нищо вярно, защото раждаемостта в България намалява от 1926 г. насам, когато са се родили 202 000 деца. В същото време смъртността е била на най-ниското си равнище през 1958 г. Тогава са починали 61 000 души, а са се родили 138 000 бебета. Между другото, през първата четвърт на миналия век България е била първа в Европа по раждаемост, след което тенденцията се обръща.

През 1990 г. за първи път се регистрира отрицателен естествен прираст. Оттам започва неговото задълбочаване, за да се стигне до пика през 1997 г., когато отрицателният прираст е 58 000 души. Важно е обаче да отбележим, че последните 20 години не са еднозначни като тенденция. От 1989 г. до края на века имаме непрекъснато увеличаване на отрицателния естествен прираст. През 2007 г. и 2008 г. вече се наблюдава намаляване на равнището му. Тоест след 2000 г. населението продължава да намалява, но не с темповете и в размера, регистрирани от 1990 г. до 2000 г.

Анализът сочи, че раждаемостта в България може да се увеличава още известно време, примерно 3-5 години, но възрастовата структура на родилния контингент не предполага този процес да продължи още дълго. Данните показват, че около 2/3 от родените деца са от майки до 29 години. Най-общо може да се каже, че до към 34-35 г. практически раждаемостта приключва. Например през 1990 г. са родени 125 000 деца, от които 60 000 са момичета. През 1997 г. обаче при 67 000 родени деца 32 000 са от женски пол. Тоест във времето имаме намаляване на броя на младите жени, които влизат в родилния контингент и заменят тези, които излизат от фертилна възраст. Това означава, че през 2012 г. в родилния контингент ще влязат 33 000 млади момичета на 15-годишна възраст. В същото време ще излязат родените през 1967 г. жени, чийто брой е бил 60 хил. Това ще бъде характерно за всички следващи години след 2012 г.

По данни на ООН България е в челната шестица на света по застаряване. Делът на населението над 60 г. у нас е около 22-23%.

Специално за България през 1997 г., когато знаем какви стойности достигна хиперинфлацията и когато заплатата беше 10 долара, беше регистрирано най-ниското равнище на раждаемостта в цялата ни история. През тази година бяха родени само 64 000 деца. В същото време смъртността се увеличи и то сравнително рязко, до 122 000 души. Това означава, че кризата през 1997 г. е намерила отражение върху демографската картина на страната. В тази връзка ще бъде много любопитно да се види как сегашната глобална икономическа криза ще се отрази на ражданията през тази и следващата година.

Преди 2-3 г. дори се твърдеше, че на всяко родено българче се падат по 3 ромчета. Статистиката категорично опровергава и тази спекулация. Ако всичко беше така, както се представяше, нашата раждаемост трябваше да бъде далеч над нивата, които регистрираме, особено в определени региони на страната. Така че всякакви приказки за това как в един момент ромската нация ще асимилира българската са безпочвени.

Акцентът при преброяването през 2011 г. ще бъде върху по-детайлно изучаване на международната миграция - колко българи са се изселили в чужбина и колко чужденци са заживели у нас постоянно. Това е много важно, тъй като през последните години в някои европейски страни, включително в България, се оказа, че международната миграция е по-силният фактор за увеличаване или намаляване на броя на населението, отколкото естественият прираст.