Гръцкото правителство обяви допълнителни съкращения за 4,8 млрд. евро на големия бюджетен дефицит на страната. По този начин страната ще отговори на силния натиск на Европейския съюз (ЕС) и инвеститорите, които очакват Атина да предприеме по-убедителни стъпки за овладяване на публичните си финанси.

Франция и Германия подготвят финансова помощ за Гърция на стойност 30 млрд. евро, съобщи вестник "Уолстрийт джърнъл". Обсъжданият план предвижда държавни финансови институции от двете страни да купят облигации на южната ни съседка.

Използвайки държавните банки за подпомагане на Гърция, френското и германското правителство ще успеят да заобиколят разпоредбите на съюза, които забраняват финансовата помощ между държавите членки. Според източниците на изданието германският кредитор KfW може да е една от финансовите институции, които ще изкупуват дълговите книжа.

Германските и френските банки имат експозиции на обща стойност от близо 100 млрд. долара в Гърция. Това означава, че евентуално влошаване на ситуацията в южната ни съседка заплашва финансовите системи на двете най-големи икономики в Европа. Именно това ги принуждава да обмислят варианти за хвърляне на спасителен финансов пояс на Атина, коментират анализатори.

Гърция трябва да покрие задължения на стойност 23 млрд. евро, изтичащи през април и май. Страната трябва да набере 54 млрд. евро през 2010 г., като досега е продала дълг на стойност 13 млрд. евро.

Според гръцки официални представители планът за финансова помощ от 30 млрд. евро може да бъде финализиран до петък, когато социалистическият премиер на Гърция Георгиос Папандреу трябва да се срещне с германския канцлер Ангела Меркел в Берлин. В интервю за германската телевизия А Ер Де Меркел изключи възможността за финансова помощ за Гърция и прикани "да изпълни задълженията си". "Имаме договор, чиито правила изключват възможността страните да си оказват финансова подкрепа една на друга", изтъкна Меркел. Тя обаче отбеляза, че не отхвърля категорично възможността държавни банки да купуват гръцки облигации.  Социологическите сондажи сочат, че много голямо мнозинство от германците са против предоставянето на помощ на Атина.

Еврозоната е готова да предприеме съгласувани действия в подкрепа на Гърция. Това заяви еврокомисарят по икономическите и валутни въпроси Оли Рен по време на посещение в Атина. Оли Рен посочи, че гръцкото правителство не е поискало финансова помощ, и че в страната се усеща твърдата решимост за провеждане на необходимите реформи. Той обаче призова Гърция да предприеме допълнителни мерки за икономии, за да намали държавния дефицит с 4% от БВП през тази година. Люксембургският премиер и президент на 16-членната еврогрупа Жан-Клод Юнкер пък припомни, че гърците трябва стриктно да се придържат към целите за намаляване да държавния дълг, за да убедят пазарите, чиито спекулации напоследък задълбочиха кризата.

На 16 март Европейският съюз ще обсъди дали е необходимо да се приложат нови мерки за икономии освен вече обявените от Атина, включващи намаляване на заплатите, замразяване на новите назначения в държавния сектор и удължаване на работното време. Дотогава Гърция трябва да убеди финансовите министри от ЕС и Европейската комисия, че предложените мерки за намаляване на бюджетния дефицит от 12,7 до 8,7%. Корупция и безнаказаност стоят в основата на бюджетната криза на Гърция, призна премиерът Георгиос Папандреу, като призова гражданите да изтърпят трудностите, пред които ще се изправят, докато траят усилията да бъде стабилизирана страната. "Кризата в нашата страна не се ограничава до фискалния ни проблем. Това е само върхът на айсберга", каза Папандреу на правителствено заседание. "Изключително спешно е да се заемем с него, защото той придоби драматични измерения," добави той.