Bсички знаем популярното прозрение, че за каквото и да говорим, в края на краищата става дума за пари. Такъв е случаят и с тазгодишната кандидат-студентска кампания на родните ВУЗ-ове. Демографската криза и фактът, че все повече млади хора предпочитат да се обучават в чужди университети, заради по-качественото и адекватно образование, което получават, изиграха лоша шега на нашите висши училища.  Безвъзвратно отминаха времената, когато по десетина зрелостници се бореха за едно място в Софийския университет например. Освен това, поради наложителните икономии в бюджета заради икономическата криза, правителството оряза 10% от издръжката за един студент и отделно намали държавната субсидия за университетите. Ето защо те са склонни на какви ли не „промоции“, отстъпки, улеснения, „бонуси“ и т.н., за да запълнят  заявените като държавна поръчка бройки на учащи се. Защото колкото студенти си осигурят, толкова пари ще получат от хазната. А колкото по-малки са финансовите им възможности, толкова по-трудно ще осъществяват дейността си и ще издържат преподавателите си.

Втората причина, поради която родните ВУЗ-ове тръгнаха на лов за студенти, е реномето на учебното заведение. Очевидно  и тази година УНСС измества от първата позиция Алма матер. Колкото по-гъвкаво е ръководството на едно учебно заведение и колкото повече атрактивни и свързани с изискванията на бизнеса специалности предлага то, толкова повече студенти ще има.  Отделен въпрос е какво е качеството на „материала“, който влиза за обучение във висшето училище. За съжаление, средното и висшето образование са здраво свързани и няма как когато първото е слабо и некачествено, второто да бъде по-различно. Допреди няколко години нито едно правителство не събра кураж да хване скалпела и да изреже вече остарелите и ненужни форми на обучение и предмети, да модернизира и осъвремени учебните програми, да промени методиката на преподаване според нуждите на живия живот. През цялото това време ние си лежахме на онова „ушенце“ за високото качество на българското образование и супер интелигентността на децата ни. Да, това може и да е било вярно, но за едно друго време с различни обстоятелства, необходимости и критерии. А що се отнася до интелигентността, тя е като цвете – трябва редовно да се полива с нови знания, умения и култура, за да се съхрани и развива, а не да тъпчем на едно място и да си самовнушаваме колко сме велики, ама другите не ни разбират и оценяват. И докато ние избивахме комплекси за малоценност, гордо стъпили върху пиедестала на примитивен патриотизъм и стари лаври, другите дръпнаха светлинни години напред. И сега щем не щем трябва да погледнем реалността в очите и да ги догоним.

Това се опитва да направи и днешното правителство. В Министерството на образованието, младежта и науката вече работят върху нещо като кредитен рейтинг на българските университети, който трябва да е готов до догодина. Оценка за тях ще дадат и международни акредитационни агенции, и родната такава. Така ще бъдат изготвени критериите, по които ще бъде подредена ранглистата на нашите ВУЗ-ове. А от мястото им в нея ще зависи и финансирането им в бъдеще. Това е и третата причина висшите ни училища да водят сурова битка с всички средства за тазгодишните абитуриенти.