Борис Спиридонов
30.07.2010
Президентът Барак Обама номинира за директор на Национално разузнаване на САЩ бившия генерал от военновъздушните сили Джеймс Клапър. По време на изслушване пред комисията по разузнаването в Сената, Клапър заяви, че няма намерение да се задоволи само с ролята на фигурант на новия си пост. Пред комисията той отговори на редица въпроси, като изтъкна, че има 46-годишен опит в областта на разузнаването, което го кара да вярва, че ще изпълнява функциите си по един компетентен и съвестен начин.
Клапър изрази и притесненията си, че може да настъпи нов период на преки нападения на Северна Корея срещу южната є съседка. Генералът припомня, че севернокорейските въоръжени сили са заплаха, която не бива да се подценява."Може би навлизаме в нов опасен период, в който Северна Корея ще се опита още един път да постигне целите си посредством преки нападения срещу нашите съюзници от Южна Корея", каза той.Горната камара на Конгреса трябва да даде одобрението си за Клапър, за да може той да встъпи в длъжност. Конгресът създаде поста на директор на Националното разузнаване през 2004 г., заради критиките за липса на координация между разузнавателните служби, предшествала терористичните нападения от 11 септември 2001 г.След като Обама номинира Клапър, той си навлече критики от някои сенатори заради многото години, прекарани в армията, което е предпоставка да защитава интересите на военните. Клапър обаче отвърна, че близо 15 години вече не служи там.В миналото генералът беше отстранен от поста на директор на Националната агенция за геокосмическо разузнаване от бившия американски министър на отбраната Доналд Ръмсфелд, който го смята за прекалено независим. Поводът за уволнението му бе изказване пред Конгреса, в който изрази мнение, че агенцията не трябва да е под пълния контрол на Пентагона.
69-годишният Клапър е генерал-лейтенант от военновъздушните сили и има изключителен опит в областта на разузнаването. Последният му пост бе заместник-министър по въпросите на разузнаване на Пентагона, на който бе назначен от президента Джордж Буш през 2007 г. Президентът Обама го задържа на поста „военен разузнавач №1” през 2009 г.
През 2001-2006 г. генералът бе директор на Националната агенция за геокосмическо разузнаване, която събира и анализира карти и снимки, направени от сателити. Въпреки че е един от най-големите хай тек специалисти, Клапър смята че човешкият фактор трябва да играе по-голяма роля в събирането на разузнавателни данни.
Наричан е „Кръстника на човешкото разузнаване“ заради теорията му, че чрез междуличностното общуване могат да бъдат събрани допълнителни данни, които са получени с технически методи. Т. нар. човешко разузнаване се базира на разговори и разпити, като варира от дипломацията до шпионажа.
Една година след уволнението му от агенцията, сегашният министър на отбраната Робърт Гейтс го върна на работа в Пентагона след напускането на Ръмсфелд. Гейтс и Клапър са близки приятели от над 30 години. Една от последните задачи на Клапър бе да наблюдава разформироването на т. нар. Агенция по контраразузнаването, която се занимаваше със скандалното събиране на база данни за антивоенни протести в църкви и училища.
Той също е привърженик на повече прозрачност и контрол върху третирането на заподозрени в терористична дейност, посочва вестник „Вашингтон пост”.
Въпреки усилията му да придаде по-миролюбив имидж на Пентагона, той винаги е бил силен поддръжник на войните в Ирак и Афганистан. Политици и от Републиканската и от Демократическата партия твърдят, че при изслушванията му на Капитолия той понякога е проявявал враждебност, твърдоглавие и агресивност. Други изразяват съмнение в способността му да координира действията на огромната разузнавателна мрежа на САЩ. Всъщност в ролята си на директор на Националното разузнаване той ще синхронизира работата на 16 разузнавателни служби.
Но привържениците му изтъкват големия опит и дълбоките му познания как функционира разузнавателна общност. Той навлиза в дебрите на разузнаването още в началото на военната си кариера преди 45 години, когато изкарва специалния разузнавателен курс към военноморските сили на САЩ, веднага след като получава магистърска степен по политически науки от Университета в Мериленд през 1963 г. В началото на военната си кариера изпълнява мисии във Виетнам, Тайланд, Лаос и Камбоджа, а през 80-те години и в Южна Корея.
През 1970 г. получава степен по политически науки в Университета „Сейнт Мери“ в Тексас. Специализирал е и в Националния военен колеж, Военновъздушния колеж и Харвардския университет. Ръководи разузнавателната централа на ВВС във Вашингтон по време на операциите „Пустинен щит“ и „Пустинна буря“ в Персийския залив в началото на 90-те години. Последната му длъжност преди да напусне армията е директор на Агенцията за военно разузнаване от 1991 до 1995 г. Ведомството поддържа тесни връзки с Централното разузнавателно управление и генерал Клапър има славата на човек, който продължава да е особено близък с ръководството му. След като напуска американските ВВС, работи в частния сектор за гиганти от отбранителната индустрия като Booz Allen Hamilton и SRA International.
.
.
.