Сблъсък
Досиетата в църквата

.
Д-р Даниела Калканджиева, Център за изследване на религиите в СУ: Хората искат да знаят кой ги изповядва

 
Въпросът за отварянето на досиетата на клириците, както и на ръководствата на останалите вероизповедания, е особено деликатен. Като историк предпочитам да работя с отлежали материали, тъй като, когато си част от процеса, си емоционално обвързан. От научна гледна точка това влияе на оценката, човек не може да избяга от пристрастията си. Като човек обаче смятам, че това е дълбок морален въпрос с особена важност за обществото. Тук възниква другият въпрос - имаме ли културата да го разгледаме по начин, който да ни даде адекватна оценка за миналото.

До приемането на закона за досиетата те бяха използвани за натиск, за политически игри и цели. За да няма повече недоразумения, те трябва да бъдат отворени колкото е възможно по-скоро според всички законови рамки, тъй като, все едно, те вече са на политическия пазар.

Колкото до църквата, нещата стоят деликатно. Обикновено се казва, че тя е мистична, ние обаче говорим не за мистичната страна на църквата, а за човешката и в частност за нейното ръководство, за конкретни структури и определени хора.

Клирът - и висшият, и свещенството, е особено важен за миряните, вярващите по презумпция ги обличат в доверие. Хората отиват при тях с проблемите си, изповядват се, разкриват най-съкровените си вълнения. Как човек би могъл да отиде и се изповяда на някого, ако му няма доверие?!

Никак не са малко православните, които живеят по християнски, спазват Божиите заповеди, но нямат вяра на свещениците, особено в селата и в малките градове, където всички се познават. Те имат съмнения, че тайната на изповедта им ще бъде опазена и не се изповядват и причестяват по тази причина.

Въпросът за отварянето на досиетата се налага и от факта, че на Българската православна църква бяха възстановени изключително скъпи имоти. По някои изчисления те възлизат на около 5 млрд. евро, а в същото време свещениците са без заплати или с минимално възнаграждение.

Напълно логично е обществото на вярващите, а и не само те, да знаят кой управлява тези имоти и средства и дали някой не гледа на тях като на източник за лично облагодетелстване. Независимо че БПЦ се ползва с автономия и е отделена от държавата, нейното ръководство, свещенство и работещите в структурите й не са освободени от спазването на законността в Република България.

Като гражданка за мен е необходимо да знам кой какъв е в ръководството на БПЦ. Като учен обаче предпочитам да мине известно време, за да се успокоят страстите и да може да се гледа по-безпристрастно на фактите.
.
Екатерина Бончева, член на Комисията по досиетата: Проверяваме и шефовете на всички религии

 
В Закона за досиетата съществува текст, който казва, че ръководителите и членовете на управителните органи на религиозните общности се проверяват. Те влизат в т. нар. публични дейности. Проверката за тях  важи от влизането на закона в сила, т. е. от 2003 г. насам. Законодателят е приложил един двоен стандарт, с който аз не съм съгласна. Проверяваните са разделени на публични длъжности и на публична дейност. Публичните дейности, към които спадат религиозните общности, се проверяват от влизането на закона в сила към днешна дата, т. е. от 2003 г., когато той беше приет. Дава им се обаче възможност за т. нар. предварителна проверка, т.е. проверяване на досиетата по писмено искане на професионални, синдикални, обществени, религиозни, научни и други граждански организации и движения по отношение на техните членове. Това искане се прави от този, който представлява организацията. За да се направи това искане за предварителна проверка, тези, които ще бъдат проверявани, трябва да дадат писменото си съгласие.

Информацията предоставяме само на този, който я е поискал. Засега от сферата на църквата имаме такива заявки за 191 души от Пловдивския митрополит Николай. Неговият мотив е с много добро политическо звучене. Той казва: „Причина за искането ми е, че не мога да позволя в редиците на Христовото войнство да има лица, които са нарушили клетвата пред Бога да пазят неговото стадо, извършили са тежкото прегрешение да предадат християни на гонение и преследване от светската власт. От друга страна, длъжен съм да помогна на тези свещенослужители, които по стечение на обстоятелствата и въпреки волята си са попаднали в примката на лукавия, за да се отърсят от зависимостите и да станат отново достойни хора. А когато е поискано покаяние, църквата никога не отказва прошка.

Заявка е подадена и от декана на Богословския факултет на Софийския университет доц. Александър Омарчевски за проверяване на 18 човека. По заявка на пастор Врачев, който представлява евангелистките петдесятни църкви, проверихме 11 души и предоставихме информацията само на него. Нашият закон няма лустрационен характер, но може да се нарече нежна лустрация.

От създаването на комисията през 2003 г. до момента има 6910 линейни метра документи, а също и около 620 електронни носители с документи, както и 750 700 броя архивни дела, като едно дело е с по няколко папки, някои са с по 9, 11 и повече. Това опровергава твърденията, че документите са унищожени.
.
.
.