Науката
Как мишката става слон
20 милиона години били необходими на сухоземните бозайници, за да достигнат максималната си маса

Alistair Evans, David Jones and IMPPS
Мишките, решили да станат слонове, трябва да се уголемят 100 000 пъти.
.
Свири, щурче... преди 165 милиона години

arachnoboards.com
Насекомите произвеждат музика, като търкат едно в друго крилцата си
Учени от Бристолския университет успяха да пресъздадат най-старата музика на света ­ тази на изкопаем щурец, живял преди 165 милиона години, пише в. „Дейли мейл”.

Екипът на проф. Даниъл Робърт, специалист по биомеханика и песните на насекомите успял да съживи любовните трели на фосила, открит в Североизточен Китай. Специалистите изследвали под микроскоп особеностите на крилете на изкопаемото и симулирали звука, издаден при търкането им. Така те получили музика, която най-вероятно е радвала ухото на динозаврите. Някои земноводни и някои насекоми били сред първите, които произвеждали силни звуци чрез триене на криле и крайници.

Днешните мъжки полски щурци възпроизвеждат любовните си песни, като търкат поредица зъбчета от едното си крило в другото, като с перце от китара. Но как са го правели изкопаемите им предци, досега не беше известно на науката.

Преди време китайски учени от Пекинския университет, които разполагаха с фосила отпреди 165 милиона години, го предоставиха за анализ на бристолския екип на проф. Робърт и на друг виден специалист ­ проф. Майкъл Енгъл от университета в Канзас.

Находката от средата на периода Юра била запазена в отлично състояние и най-вече крехките криле на инсекта. Зъбците на неговите музикални органи били видни под оптически микроскоп. Изследователите ги сравнили с тези на сега сдъществуващите 59 вида полски щурци. Така стигнали до извода, че древните насекоми издавали основни, единични честоти.

„Нашето откритие доказва, че животинският свят е използвал общуването с основни тонове още в средата на периода Юра преди 165 милиона години ­ коментира проф. Робърт. ­ Както за предците им, така и за днешните щурци песента на мъжките екземпляри е основно средство за привличане на женските. Любовната серенада дава ясни индикации на партньорката за присъствието, локацията и качеството на самеца. Използването на единичен тон има за цел посланията на щурците да бъдат чути по-надалеч и от повече женски".
.
Археоптерикс размахвал черни крила

oiseauxdeproie.tcedi.com
Въпрос на догадки засега е за какво е служило черното оперение на динозавъра археоптерикс.
Пигментът на перата може да му е служил да регулира температурата на тялото си
Археоптерикс е имал черно оперение, сочат резултатите от американско изследване, цитрани от Франс прес. Те за пръв път разкриват какъв е бил цветът на перата на този малък динозавър, напомнящ птица.

Археоптерикс дълго бе смятан за най-древния представител на птиците. През последните няколко години обаче експерти по еволюцията натрупаха данни, които навеждат на мисълта, че става въпрос за динозавър с пера, който ходел по сушата, както много други динозаври през юрския период преди 145-200 милиона години. Цветът на оперението му обаче досега не бе известен на палеонтолозите.

Екип под ръководството на Райън Карни от университета Браун в САЩ анализирал резултатите от изследвания върху фосилизирано перо от първия екземпляр от Археоптерикс, открит в Бавария през 1861 г. След многобройни безплодни опити, учените в края на краищата изолирали съдържащи пигменти клетъчни структури, които са се съхранили 150 милиона години благодарение на фосилизацията.

Става въпрос за меланозоми, които произвеждат най-разпространения в животинското царство пигмент - тъмния на цвят меланин.  За целта меланозоми от Археоптерикс били сравнени с тези от 87 вида съвременни птици, класифицирани в зависимост от 4 вида пера - черни, сиви, кафяви и характерни за пингвините пера.

„Установихме с 95-процентна сигурност, че перото е било черно”, пояснява Карни. Екипът му обаче не е съвсем наясно каква е била „ползата” от черния пигмент за динозавъра. Пигментът може да му е служил да регулира температурата на тялото си, защитавайки кожата му от слънчевите лъчи, да му е служил за камуфлаж или обратно, като предупредителен сигнал. Черният цвят може да му е помагал също да лети.

„Не твърдим, че това доказва, че Археоптерикс е бил летящ динозавър, но можем да заявим, че меланозомите придават по-голяма резистентност на перата на съвременните птици”, отбелязва Карни.
.
.
.