На фокус
Паралелни светове
Оживени дебати в Швеция за правата на мъжете и безправието на техните половинки

blogspot.com
Правило № 1: Един мъж може да бие жена си, когато му се прииска и тя няма право да протестира.
.
Индийките запасаха пистолети

whatsontianjin.com
Все повече индийки търсят сигурност, като се снабдяват с оръжие. В повечето случаи това става нелегално.
sid-thewanderer.com
Повечето полицейски служители в Делхи са женомразци.
Когато д-р Харвен Каур Сидху е извън дома си в луксозен квартал в северозападния индийски град Чандигарх, тя винаги пъха в чантата си своя компактен револвер 22-ри калибър. Оръжието е закупено наскоро ­ Сидху получила разрешителното си само преди година ­ но сега 33-годишната зъболекарка не излиза никъде без него.

“Не вярвам, че полицията ще ме защити. В наши дни има толкова много нападения срещу жени. Всеки има правото да се защитава. Смятам, че всички жени, които са уязвими, трябва да носят оръжие”, каза Сидху. Тя не е единствена. Все повече богати, образовани индийки посягат към огнестрелните оръжия за самозащита.

Смята се, че в Индия има 40 милиона огнестрелни оръжия, с което страната се нарежда на второ място в света след САЩ.

Разрешителните се придобиват трудно и в повечето случаи става дума за незаконни оръжия, много от които са произведени в гаражни работилници.

Свидетелство за засилващия се интерес е появата на организации като създадената през 2009 г. Национална асоциация за правото на притежание на огнестрелно оръжие в Индия, която лобира за по-малко ограничения. “Ние не сме агресивни хора. Ние възприемаме употребата на огнестрелно оръжие като

крайно средство

За нас огнестрелното оръжие изравнява силите”, каза генералният секретар на организацията Ракшит Шарма.

Склонността на местните към показността също е засилила продажбите. “Бизнесът върви много, много добре. По-добре, от когато и да било”, каза Сатиш Кумар, търговец на оръжие в Чандигарх, столицата на щата Пенджаб. “Хората купуват оръжия, 10 процента от тях заради сигурността си и 90 процента заради общественото си положение. Хората с радост харчат по 80 000 рупии (9600 британски лири) за пистолет чуждестранно производство”.

Кумар каза, че само една от 50 покупки е от жени, но броят нараствал. Според получените по-рано тази година данни, съгласно новия Закон за правото на информация, на жени в Пенджаб са били издадени близо 31 300 разрешителни и 31 026 от тях са си купили оръжия.
С „Рюгер” до мола

Една от най-новите ентусиастки е Анита Дхиман Дас, която живее в Лудхияна ­ процъфтяващ център на търговията и земеделието, намиращ се на около 130 км западно от Чандигарх. 46-годишната жена се сдобила с първото си оръжие преди три години, има разрешително за три оръжия и казва, че любимото є е пистолет “Рюгер” 22-ри калибър. “Толкова е лек. Слагам го в чантата си, когато ходя да пазарувам, до мола, до пазара или докъдето и да е. Има голяма необходимост от него. Толкова много грабежи стават в наши дни. Те просто ти отскубват верижките и гривните”, каза тя.

Както и Сидху, Дас каза, че носенето на оръжие я кара да се чувства по-сигурна. Съпругът є Ишвар е собственик на автокъща в града. Колекцията му от 11 оръжия включва ловджийски и старовремски пушки. Дас каза, че четиригодшният є внук вече “много обича да държи оръжия”, а новото куче на семейството било кръстено “Снайпер”.

Навдеп, домакиня от Лудхияна, каза, че държи пушка вкъщи заради сигурността, когато съпругът є отсъства, а наскоро си е купила по-лек пистолет за употреба извън дома. “Доста мъже от по-бедните прослойки тормозят жените, затова оръжието е доста добър начин да им кажеш да се разкарат. Ако се прибирам късно през нощта сама, то ми е абсолютно необходимо. Дори и да дойде полицията, ще е твърде късно”, каза тя.

Всъщност нивата на насилие в Индия са намалели и броят на убийствата, извършвани с огнестрелни оръжия е спаднал доста през последното десетилетие, но има значително увеличение на сигналите за сексуални престъпления.

Изнасилванията от банди

в Делхи са нещо твърде често срещано. Неотдавнашно разследване на списание разкри, че сред висшите полицейски служители в града се шири женомразство. Много от тях са казали, че за престъпленията са виновни жертвите.

“Защо трябва да съм зависима от някой друг, дори и от съпруга ми, за собствената ми сигурност? Трябва да съм независима – казва Сидху. - Представете си всичките проблеми и нещастни случаи, които могат да се избегнат, ако жените могат да се защитават ефикасно. Жените трябва да имат собствено оръжие, да са защитени и трябва да изпратят силно послание, че повече няма да търпят”.
.
.
.