Ако някой види как слабичката, немного висока руса жена с дълбоки кафяви очи приготвя грижливо всичко необходимо за Задушница и спазва ритуалите, едва ли ще се досети, че точно тя е съдията от Софийски апелативен съд с доста чапат характер Галина Тонева. Онази шефка на съдебния състав, прочела решението, с което след дългогодишна епопея бяха освободени обвинените в убийството на Андрей Луканов. "Бях просто председател на състава. Докладчик по делото беше Мая Цонева, която изнесе основната тежест", обяснява Тонева ролята си във финализирането на процеса на тази инстанция. Не го прави от скромност, защото като на всеки реализиран човек скромността не й е присъща.

По делото "Луканов" като свидетели пред очите й са заставали бившият премиер Жан Виденов, бившият шеф на НСлС Бойко Рашков, ексдепутатите от БСП Чавдар Добрев и Дончо Конакчиев, присъствали на гръмък скандал между Андрей Луканов и Илия Павлов, бившият шеф на Комитета на съобщенията Любомир Коларов. Изобщо, цяло съзвездие от бивши величия, за някои от които единственото настояще и бъдеще са завързаните очи на Темида. Като съдия Галина Тонева обаче предпочита да си отваря очите на четири. И да чете делата до умопомрачение, след което да си вземе платен отпуск, за да напише решенията. "Нейните решения са перфектни, трябва да се изучават в университета", е мнението на адвоката Антон Терзийски, който колкото е печелил, толкова и е губил дела при нея. "Най-лесно е в залата. Трудното е да съпоставиш и анализираш фактите и да аргументираш решението си", твърди Тонева.

А тя е аргументирала решения по дела, които дълго и шумно са огласяли публичното пространство. Ако Тонева си правеше албуми със снимки за спомен заедно със своите подсъдими, щеше да й липсва само фотография с някой от президентите на България. И това щяха да са албумите на нашия преход. Познанствата й в съдебната зала се простират от бандити, през банкери, до министри, депутати и кметове. "Обществото може да е любопитно към някое дело, но за всеки, който е в него, това е делото на живота му, защото се решава съдбата му", абстрахира се съдийката от мимолетните слави, длъжности и злоби на деня. И очевидно с тази презумпция произнася единствената осъдителна присъда срещу бившия вицепремиер Александър Божков по безбройните му дела, отменена впоследствие от ВКС. Тя беше и съдийката, отхвърлила решението на СГС за отстраняването на ексградоначалника Стефан Софиянски от длъжност, защото първата инстанция е надскочила правомощията си и си е позволила да прави анализ на доказателства по същество.

Когато са заставали пред нея, тези лъскави господа едва ли са знаели, че се изправят пред магистрат, подписал без капка колебание две смъртни присъди - на палестинеца Хишам Кармо, убил зверски таксиметров шофьор, и на един зловещ изнасилвач от "Разсадника". И че е заседавала и се е произнасяла по делата на Иво Карамански, Майкъл Капустин (17 г. затвор), Златьо Златев - Златистия, осъден от Апелативния съд само на 4 г., защото Тонева е категорична: "за мен това е учебникарски пример за убийство в афектно състояние". С нейни съдебни решения са задържани лицата, сочените от прокуратурата за убийци на т.нар. Бай Миле, както и групата на т.н. Бай Добри, известна като "фабрика за убийства". Заради последното дело Тонева влезе в челен сблъсък с полицията и тогавашния главен секретар на МВР Бойко Борисов, които се опитваха да я заведат в затвора, за да правораздава там, защото задържаните били много опасни. "Един съдия правораздава в Съдебната палата. Влезте с отряда, елате с когото искате, но съдът ще заседава тук", отсякла Тонева и не помръднала от залата си, като на това отгоре накарала да изведат оттам всички с извадено оръжие, докато съдът заседава, разказват очевидци на екшъна в сградата на Темида отпреди 2 години.

Ако изредените дела намекват, че Тонева е в конфликт с прокуратурата, това е грешка. Най-малкото, защото самата тя е била прокурор. И изповядва принципа на англо-саксонската съдебна система: че трябва да си минал по всички правни стъпала, за да станеш съдия. След като възпитаничката на I Английска гимназия не става студентка по любимата си специалност "история", а завършва "право" в СУ "Св. Климент Охридски" и работи 4 г. като юрисконсулт на СП "Териториално снабдяване", през 1990 г. влиза в Пета Софийска районна прокуратура като зам.районен прокурор. От мечтаната професия на обвинител я отказва Нестор Несторов с опита си да й окаже натиск за образуването на предварително производство по случай, за който тя не смята, че има достатъчно основания. "Усетих, че нещо в прокуратурата се променя и нямаше да мога да работя спокойно", спомня си Тонева мотивацията си да поеме към 5-и районен съд. Следват Софийски градски и Софийски апелативен съд, в чието наказателно отделение е още от учредяването му през 1998 г. И като апелативен съдия стана представител на България в Комисията за ефективност на правосъдието към Съвета на Европа също от нейното създаване през 2003 г., както и експерт по различни проекти на Европейската комисия. Националния институт на правосъдието.

Колкото до съдебната ни реформа, Тонева е скептична като всички действащи магистрати, които наблюдават щурането на политиците на тази почва. "Това е една лошо проведена политика и лошо поети ангажименти, а не грешка в съдебната ни система. Никой не се интересува дали това е нужно на държавата ни. Поемането на ангажименти, които не можеш да изпълниш, защото във формулирането им не е участвала самата съдебна система, автоматично се превръща в порок", обяснява Тонева днешните ни проблеми с ЕС. И изобщо не си представя как е възможно да се искат и обещават бройки осъдени, защото се кълне, че откакто е съдия, никой не й е оказвал натиск при вземането на решения.

Иначе Галина Тонева не е лесен човек. Нито пък е сговорчив, а ако я настъпят по опашката, направо става "спирхава", както сама се определя. Ако трябва да избира изкуство - отива на театър. Ако трябва да остане само с една книга, това ще бъде "Бай Ганьо" на Алеко Константинов. Ако трябва да говори за приятели, свива пръстите на едната си ръка и казва, че най-големите си разочарования е изживяла от тях. И дори не иска да си спомня за един бивш близък приятел - експравосъдния министър Антон Станков, който, поради липса на други основания, бламира лично кандидатурата й за шеф на Софийски градски съд с аргумента, че е жена. Може би точно затова, ако Тонева трябва да сподели кредото си, свива рамене и казва: "Зная, че има нещо по-силно от нас, а ние имаме само някаква временна мисия тук, която всеки трябва да изпълни". И поглежда към мъжа си и сина си, убедена, че го прави.