Версии
Конско за непослушковците
С приближаването на президентските избори Таджикистан предприема строг контрол в интернет, блокира сайтове на социални платформи и порицава инакомислещите

ЕПА/БГНЕС
След 20 години във властта президентът на Таджикистан Емомали Рахмон не се е уморил и се гласи за още.
.
Източване на мозъци
Критиците на образователната система в Таджикистан казват, че университетите не правят достатъчно, за да насърчат разнообразието или свободата на мисълта. Наложен е строг дрескод ­ забранени са дънките и тениските ­ и някои студенти твърдят, че бележките не винаги се пишат честно, според знанията.

“От 23 студенти в нашата група, само 15 редовно присъстват в часовете”, казва друг студент от Душанбе, който отказа да бъде назован, защото се страхува от дисциплинарни наказания. “Никога не сме виждали другите, но за тяхното отсъствие никога не се говори, защото те са или деца на правителствени служители, или просто имат пари да си купят дипломата”, допълва той.

Абдумалик Кадиров, директор на таджикистанския офис на базирания в Лондон журналистически Институт за отразяване на войната и мира, смята, че равнището на образованието ще спадне без разнообразието, което предлага обучението от чуждестранни преподаватели.

“Нашите студенти ще бъдат още по-откъснати от последните открития в сферата на науката и технологиите и от модерните тенденции в глобалното образование”, казва той.

Абдулаев, който е бил стипендиант на “Фулбрайт” и преподава в САЩ история на Централна Азия, смята, че освен всичко друго рестрикциите могат да накарат много млади умове да заминат за чужбина.

“Нашите млади хора са търпеливи и трудолюбиви. Възпитани са да уважават по-старите и да се страхуват от властта ­ казва той.­ Те не искат да повторят съдбата на родителите си, които се страхуват от нова гражданската война. Те не бързат да издигат барикади. Но няма и да се примирят да бъдат лишавани от свободата си.”
.
Тътенът на недоволството
В Таджикистан повече редовните студенти са повече от от 118 000, което е с около 70 процента повече от 1991 г., когато страната си върна независимостта от Съветския съюз. Но близо 1 милион от таджикистанците или една десета от населението работят в чужбина, вършат там черна работа, но пращат вкъщи пари, които възлизат на повече от 40 на сто от държавния брутен вътрешен продукт. Повечето от тях са млади мъже в трудоспособна възраст, основната група, участваща в протести като тези, на които бяхме свидетели в Русия. Рядко се наблюдава проява на несъгласие сред по-възрастното поколение, което помни гражданската война от 1992-1997.

Опозиционни политици и хора от академичните среди смятат, че властите са обезпокоени, че мъчителната бедност в страната, където в някои селски райони през по-голямата част от годината дори нямат ток, може да засили недоволството на населението точно преди насрочените за следващия ноември избори.

“Децата, особено в селските региони, са гладни, болни, те мръзнат и са подложени на постоянни унижения от страна на родителите си, държавата и от обществото ни като цяло”, казва историкът на свободна практика Камолудин Абдулаев.

Той разказва как стотици ученици са били строени и накарани да приветстват Рахмон, когато миналия месец президентът официално е откривал нов тунел на церемония, напомняща за онези, които са били организирани за туркменския президент Курбангули Бердимухамедов.

И все пак правителството твърди, че вратите му остават отворени за събитията, спонсорирани от неправителствени организации. Заместник-министърът на образованието Фарход Рахимов, подписал споменатата в началото директива, заяви, че Таджикистан ще продължи да позволява да се провеждат ръководени от чужди организации семинари, стига да отговарят на правителствените изисквания.

“Международните организации трябва предварително да информират министерските власти за запланувани конференции и семинари и да предоставят списък с имената на всички студенти, които смятат да поканят”, каза той за Ройтерс. “Също така трябва да обяснят на министерството ползата от едно такова събитие за самите студенти.”

Въпреки това обаче западен дипломат твърди, че знае за поне два семинара ­ единият, посветен на човешките права, а другият ­ на проблеми, свързани с местното управление, които са били отменени, след като е влязла в сила новата директива.

Когато говорим за нарушаване на човешките права, за мъченията по затворите, понякога студентите са дори по-критични от лекторите”, разказва дипломатът, пожелал да остане анонимен.

“Те разказват на другите участници за случаи на мъчения, за които са чули от свои роднини или съседи. Това е голям проблем за официалните лица, които често участват в семинарите”, допълва той.
.
.
.