Дядо Добри освети храм за рождения си ден
Светеца от Байлово не харесва земната суета и празниците

Уикипедия
Църквата на манастира „Свети Илия” в Белопопци.
.
Отец Иван: Искам да построя девическа семинария

 
Имаме нужда от лекарства и памперси за децата в приюта

- Отец Иван, мина доста време от катастрофата, която претърпяхте миналата година, успяхте ли да се възстановите напълно?

- Оказа се, че тазобедрената ми става е била счупена на две места. Едната част е зараснала, а другата, която е към ябълката, все още не. Тя сега ми създава проблеми. Ходя все още с патерица, опитах се два дни без нея и стана по-лошо, отекоха ми краката. От жегата започнах да имам проблеми и със сърцето, защото задържам вода в организма. Може би сърцето се обади, защото не мога да се движа толкова, както преди.

- Успявате ли да водите служби сега, когато още се придвижвате с патерицата? Разбрахме, че повече време прекарвате при хората в с. Якимово, Монтана. Там има ли действащ храм?

- Служба не водя в момента, защото все още съм с патерицата и така не мога да нося потира и чашата. Имаме в Якимово нов храм, който ни го преотстъпи дядо Дометиан. Остава да го изографисаме вътре, да обновим иконостаса. Успях вече да възстановя една малка постройка, намираща се до него. Дядо Доментиан ми даде благословия да изградя още постройки около храма и да го направя на манастир. Но за целта трябва да имам достатъчно пари. Мисля там да изградим една обществена трапезария като тази в Нови хан, за да могат хората да си взимат приготвената храна. Дано обаче Господ ми позволи да поживея по-дълго, за да построя този манастир. Той ще е посветен на света Петка и Света Богородица. Когато катастрофирах, бях за малко изпаднал в кома. След като се събудих, видях до мен света Петка и Света Богородица. Затова искам този манастир да го направя в чест на света Петка, самият храм също се казва така.

- Но все още сте свещеник и в Нови хан?

- Сега се водя свещеник към Софийската митрополия в Нови хан. Вече съм втори свещеник там, така че шеф ми се пада синът ми отец Григорий (б.а. - смее се).

- А вие слушате ли новия си шеф – вашия син?

- Слушам го, трябва да го слушам, младите са по-находчиви, но и йерархията го задължава. Е, разбира се, той ме пита за много неща, а аз му казвам да си прецени сам. Понякога се случва и да спорим по малко, но аз отстъпвам, когато разбера, че той има право.

- Колко са живеещите при вас?

- Общо в Якимово и Нови хан хората вече станаха 300 души. Започнаха спрямо минали години да се увеличават. Идват нови, но нямаме достатъчно средства, за да осигурим най-необходимите неща.

- В момента от какво най-много се нуждаете?

- Имаме нужда от лекарства и памперси за децата. Сега, когато е горещо, малките започнаха доста да качват температура и имаме нужда от лекарства. Трябват още пари и за храна. А през юли и август хората се отпускат, заминават за море и обикновено в тези месеци всички забравят за нас. В момента сме на границата и успяваме, но ще видим докога ще е така. За новите хора трябват още чаршафи, одеяла, възглавници, няма легла, в къщите, където ги настаняваме, няма ток, в някои няма баня. Прибирам ги само и само да не са на улицата.

- При вас децата могат да влизат сами в храма, защото е близо до тях, но дали такава тенденция се наблюдава за цялата страна?

- В България няма правилно възпитание на децата, защото няма вероучение в училище. И затова децата не са научени да ходят на църква, щом светската власт е отделена от църковната. Тогава обаче пада моралът. Децата няма откъде да научат повече за Бог, защото достатъчно ги е обзела телевизията, интернет, фейсбук. В момента се наблюдава отлив от храма. Преди, когато беше забранено да се влиза в църквата, много хора влизаха в нея, а сега, когато е свободно, има отлив от храма. Румъния е много по-добре от нас. Тя има 28 семинарии. Има болници и домове към православната църква. БПЦ нищо не може да направи, защото такава ни е и социалната политика. Преди време имаше едно споразумение между БПЦ и социалното министерство. И аз тогава много се зарадвах, но след това нищо повече не се случи, остана си това споразумение само на хартия - една измама, за да заблуди хората и да не се въведе вероучението. Без него сме загубен народ, защото една държава без вяра е обречена на гибел. Няма да отстъпя и докато съм жив, ще се боря да бъде въведено вероучението. Бих сам построил една девическа семинария и го обмислям това от около месец как би могло да стане, но ще ми трябват много пари. Да я завършват тази семинария момичета, които след това да помагат като санитарки и сестри в болниците или да отидат в манастирите. От православните църкви само ние нямаме девическа семинария. Навсякъде другаде в манастирите имат много монахини и монаси, а у нас в манастирите има само по един монах. Смятам, че и други владици ще ме подкрепят, но нямам достатъчно свободно време да се срещна с тях и да го обсъдим.
.
.
.