Съпругата на Богдан Филов показва българските шевици на света
Дечко Узунов увековечава Евдокия Филова с портрет

Национален етнографски музей и архив
Със съпруга си – министър-председателя Богдан Филов, в дома им на ул. „Кракра”.
.
Фридрих Грюнангер проектира дома от детството й

Архив
Детството на Евдокия минава в този дом, разположен близо до Софийския университет. Днес на мястото му на ул. „Кракра” 26 се издига кооперация.
Родена през 1901 г. в Шумен, Евдокия расте в семейство с положение и възможности. Баща є e полковник Васил Петев ­ два пъти началник на Висшето военното училище в София и военен възпитател на бъдещия княз Борис III. Майка є Неда е потомка на богатия казанлъшки род Папазоглу, крупен производител и износител на розово масло още преди Освобождението.

В София семейството обитава аристократична къща с шапка от надвиснали глицинии. Разположена е до внушителния дом на дипломата Харалампи Сърмаджиев (днес резиденция на Турското посолство). Двете архитектурни бижута са проектирани от виенчанина Фридрих Грюнангер, оставил на столицата и къщата на Яблански (бившето Китайско посолство, настоящ клуб).

Когато децата порастват (Евдокия има две сестри и брат), баща им решава да ги отдели в самостоятелни жилища. Събаря къщата и построява кооперация с апартаменти за наследниците и за себе си. Евдокия живее в своето жилище с професор Богдан Филов, за когото се омъжва през 1932 година.
.
Дечко Узунов я рисува, моли властта да я върне в София

Архив
Евдокия Петева-Филова в последните години от живота си.
След разстрела на министър-председателя Богдан Филов Евдокия е изселена от София. Разделена е от родителите си, които също са изгонени от града. Дълго им отказват информация къде е дъщеря им. Първоначално тя е принудена да живее в мизерия в Дулово, Русе и Ловеч. През 1957 г. е пратена в Самоков. Комунистическият режим є забранява да работи. Издържа се трудно с уроци по немски и френски. Междувременно издирва оригинални документи за възрожденския художник и иконописец Никола Образописов и ги събира в книга, издадена след смъртта є.

Когато вече е възрастна и болна, известни художници и скулптори пишат до Софийския градски съд с молба да бъде върната в София. Сред тях е и проф. Дечко Узунов. Той е работил с Петева като художник в Етнографския музей. Рисувал е и нейн портрет. В края на дните си Евдокия се завръща в столицата. Приютява се при роднини. Умира през 1973 г.
.
.
.