Хоби
Нашенци вкарват шах за трима в нета
150 ентусиасти цъкат всеки ден

Интернет
Шахът за трима получава силен импулс след един епизод на популярния сериал „Големият взрив”, където геният Шелдън Купър си уплътнява времето точно с такава игра.
.
Досие
За пръв път за шах за трима се споменава под някаква форма в книгата “История на шаха” от Мърей. Той цитира Фон Мьолендорф, който публикува статия за играта през 1867 г. Век по-късно, през 1972 г., Робърт Зубрин създава т.нар. шах за трима и започва да го разпространява на територията на САЩ. По същото време играта започва да придобива популярност в Европа.

Правилата са същите, това си е старият и обичан шах. Участниците в Tree Chess играят с различни цветове фигури. Тук обаче всеки играч освен, че трябва да се концентрира върху собствената си атака и защита, е нужно да предвижда ходовете на още двама опонента. За децата, които скоро са се научили да играят шах, този ще помогне много в развитието им, а за възрастните любители това си е истинско предизвикателство.
.
Българският принос за развитието на великата игра
Шахматът има многовековна история. Почти всички негови изследователи са на мнение, че той е възникнал през VI - VII век от н. е. Не се оспорва и мястото на неговото възникване - Индия. Оттам играта е пренесена в Персия, откъдето се разпространява към Европа и другите страни в Средна Азия.

Историята на шахмата по българските земи още не е проучена и систематизирана. Първите сведения, с които разполага науката за шахмата в България, са от времето на цар Симеон Велики (893-927). Доказателство за това са откритите при археологически проучвания в старите български столици Плиска и Велики Преслав четири костни шахматни фигурки, чийто произход е датиран от IX—X век. Намерените през различно време фигурки са изработени от кост на домашно животно. Най-рано е открита фигурка с амфоровидно тяло от Плиска (височина 3 см, диаметър на най-издутата част - 1 см), отнесена е към групата на игралните кости и датирана към IX век.

Останалите фигурки са намерени във Велики Преслав. Първата от тях има цилиндрична форма (височина 6,5 см, диаметър - 2,5 см). По гладко обработените є стени е нанесена украса, състояща се от няколко плитко врязани концентрични пояса, запълнени с вдълбани ямички. Открита при разкриването на двореца на преславските владетели, фигурката с основание може да се постави в хронологическите граници на IX - X век. Като се държи сметка за размерите и нейната форма, предназначението на фигурката на мястото на офицера (слона) в шахматната игра е безспорно.

Втората преславска фигурка е висока 3 см и представлява обемно третирана глава на кон. Откъм свободния си край конската шия е изтънена и зарязана така, че да може да се втиква в някаква поставка.

След падането на България под османско владичество информацията за шахмата в бита на българите е оскъдна. Според последните открития в английски архивни източници, през средните векове по българските земи са били разпространени две разновидности на шахматната игра. Те подробно са описани в писмо на Адолф Житогорски до неговия приятел Томас Уилсън Барнес от 1845 r. В това писмо авторът разказва за своето пътуване до Виена и Цариград през 1844 г. по търговски дела и за гостуването си в Русе, където се среща с българския търговец Александър Шишманович. Наред с деловите разговори двамата играят и много партии шах. Две от тях, завършили с победа на българина, са записани от А. Житогорски и това засега са първите запазени шахматни партии на български шахматист. Партиите са играни по правилата на съвременния, класически шахмат, но от българския си партньор А. Житогорски научава за двете български разновидности – Болярски шах и Абагорен шах, които са разновидност на познатия шах.

В средата на XIX век в България бързо започва да се разпространява съвременният шахмат. Той прониква в страната по два канала - чрез търговците, които по това време са имали непосредствени контакти със Западна Европа и Русия, и чрез завърналите се от обучение в престижните европейски университети млади българи.

По време на Руско-турската освободителна война в големите градове на България съвременният шахмат вече има широко разпространение и напълно измества българските разновидности на играта.

През есента на 2007 г. един селянин от село Стамболово, Хасковско, копаейки септична яма в двора си, попада на интересна находка. На това място в миналото също имало септична яма. В нея той открил няколко интересни находки, сред които и... шахматни фигурки.

За съжаление това находище остава неизследвано, тъй като преди за него да научат археолозите, много от намерените предмети са разпродадени и потъват в частни колекции.
.
.
.
.
Образование: други материали