Балканите
Словения забрани Тито, комунистите и пионерите
Според Конституционния съд е вредно да се величае бившият режим

wikimedia.org
Спомен от минали времена, когато улиците на Любляна бяха пълни с деца с пионерски връзки. Сега това е тема табу.
.
Хърватия - за и против аборта
Няма никакви жокери как ще приключи дългогодишният спор

Танюг

Хърватският Конституционен съд през октомври свика първото си заседание на тема оценка на конституционността на закона, който позволява на жените аборт, а окончателното решение може да се очаква до следващото лято, 25 години, след като в Конституционния съд постъпи първото искане за оценка по този въпрос.

Заради ожесточените идеологически полемики във връзка с аборта съдът с години мълчеше, макар че първото искане за оценка на закона бе внесено от Ружица Чавар, лекарка и католическа активистка, още през далечната 1991 г. Междувременно съдът, както твърди, е събирал мнения и аргументи на специалисти, но не са определени никакви срокове за произнасяне по проблема.

Хърватия е най-младата членка на Европейския съюз, а в повечето държави от ЕС абортът е разрешен и предоставен на личното решение на жената - освен в Ирландия и Малта, където е строго забранен. В Полша и Кипър е разрешен само ако е застрашен животът на майката, ако бременността е последица от изнасилване или има деформация на плода.

В Хърватия е в сила Закон за здравни мерки за осъществяване на правото на свободен избор за раждане на деца, но се смята, че той не се прилага стриктно. Аборти все още се правят нелегално или се обявяват за спонтанни и затова официален Загреб дори получи строго предупреждение от ООН.

Няма никакви признаци как ще завърши този дългогодишен спор, който вълнува хърватската общественост и стана актуален и за новото правителство на Андрей Пленкович. Непосредствено след потвърждаването на мандата му в парламента Пленкович каза пред журналисти, че управляващата партия Хърватска демократична общност (ХДО) не е за пълна забрана на аборта, а желае просветата и всички други мерки да се издигнат на такова ниво, че подобни намеси да станат възможно най-малко или да бъдат избегнати, когато е възможно.

Министърът на външните работи и европейските въпроси Давор Иво Щир казва по тази тема, че обсъждането на промени в закона за правото на аборт, който сега е в компетенциите на Конституционния съд, не е във фокуса на новото правителство, а той лично “не би вдигнал ръка за такива закони”, но е за обучение и промоция на защитата от зачеване.

Хърватското общество обаче е в жесток конфликт по този въпрос и докато едни смятат, че абортът трябва да бъде законен, достъпен и сигурен и че жената има право да взема решения за собственото си тяло, други, напротив, са за изрична забрана на аборта, изтъквайки, че всеки има право на живот.

Това само по себе си нямаше да е чудно, ако Хърватия не беше католическа страна, в която църквата най-строго осъжда аборта.

Затова в цяла Хърватия в началото на октомври бе предприета акция на така наречените “молители”, които от седмици неуморно се молят против абортите, а същевременно се организират и протести на активисти на Работнически фронт, които имат по-различно мнение за това. “Молителите” организират молитвите си пред две загребски болници и още 22 болнични заведения в страната с цел да повлияят на оценката на Конституционния съд за споменатия закон. Акцията бе наречена “40 дни за живот”, а нейните организатори твърдят, че абортът е по-голям проблем от войните в света. Те твърдят също, че не са политическа инициатива, но не изключват възможността за политическа борба и организиране на референдум за забрана на аборта.

По статистически данни в бивша Югославия са направени 600 000 аборта, а от 1990 г. - 268 000. Основният въпрос, по който трябва да се произнесе Конституционният съд, е дали и от кога човешкият ембрион може да се подведе под определението “всяко човешко същество има право на живот”.

За мнозина в Хърватия е парадоксално, че законът, който се занимава с аборта и който е създаден още през 1978 г., има толкова здрави корени и вече 38 години устоява на промените.

“Абортът - да или не” е най-честата тема в социалните мрежи в Хърватия. Така една читателка написа: “Най-добре да се въведат средновековните методи на изгаряне, удавяне или връзване, пък който се освободи, може да направи аборт. Хайде оставете жените да правят с телата си каквото искат. Какъв фактор сте вие, за да решавате това?”

„Детето е отговорност и задължение, за които, нека бъдем честни, не всички са готови и способни. И във всички случаи е по-морално да се направи аборт, отколкото по-късно, когато детето се роди, да бъде изхвърлено в контейнера, забравено и оставено да умре. А ако се наложи забрана, такива случаи ще има все повече и повече, защото който не желае дете, така или иначе ще се отърве от него”, коментира друг читател.
.
.
.