ПАСОК обещавала на левицата да я измъкне от изолацията и да я вкара в Социнтерна
Делбата на Места
България се опитва да предоговори количествата вода, които получава Гърция, оттам бавят топката осма година

.
Желю Желев, президент на България (1990-1997): Бързаха да угодят на ПАСОК

- Д-р Желев, кабинетът е упълномощил самия премиер Жан Виденов да подпише споразумението с Гърция за водите на река Места, а го е подписал тогавашният външен министър Георги Пирински. Имало ли е и друг подобен случай?

- За друг такъв случай не си спомням. Работата беше там, че ние даваме водата, от която те се нуждаят, но в същото време те не даваха почти нищо. Тези ГКПП, които трябваше да се открият далеч преди това, макар много пъти да бяхме говорили с тях по тези въпроси и те обещаваха: "Ама разбира се, ще го направим", оставаха само думи. Затова поисках да дадат гаранции и тогава като направим този жест към нашата съседка, да получим нещо насреща, защото ние също се нуждаехме от тяхната подкрепа. Отварянето на тези ГКПП бяха особено важни за нас, защото Гърция е отдавна член на ЕС и НАТО и отиването на наши работници в близките градове беше важен въпрос. Затова искахме в проекта да се включат гаранции от нашите съседи в отговор на жеста, който България прави.

- От днешна гледна точка изглежда неразбираемо защо толкова спешно е трябвало да се подпише това споразумение.

- Аз си го обяснявам с това, че правителството на Жан Виденов беше твърде изолирано и те се стараеха да се харесат и да получат партийната подкрепа на ПАСОК тогава и са бързали да угодят.

- По онова време се появява и информация, че ПАСОК обещава да подкрепи БСП за приемането й в Социнтерна.

- Да, така беше.

- Другото съвпадение е, че е започвала кандидат-президентската кампания на Пирински.

- Не знам дали е имало толкова голямо значение, но във всеки случай той естествено е търсил подкрепа и е възможно да е мотив, но главният мотив беше друг - подкрепата за Социнтерна, други демаршове във външната ни политика.

- Можем ли да смятаме, че това е сделка?

- Може би "сделка" е силно казано, но трябва да се иска равностойност. Това не е точно сделка, то е регионално сътрудничество между две съседни държави. И другата страна трябваше да покаже на практика, че тя отговаря на нашите нужди, на исканията на България.

- Според специалисти благодарение на това споразумение Папуляс е станал президент. Толкова ли е важен този въпрос за Гърция?

- Да, това е важно. Те нямат вода. В южната си част планината е оголена и ние ако не им пуснем вода, много трудно могат да изкарат.

.
Пламен Никифоров, директор на дирекция "Водоснабдяване и канализация" в МРРБ: Нищо спешно нямаше
- Как стоеше въпросът със споразумението за Места?

- Споразумението в най-общи рамки предоставяше на Гърция 29% от оттока на Република Гърция и е създадена комисия, която да го актуализира през всеки 7 години, като се добавят хидроложките редици за времето досега. Тогава съм участвал. И сега участвам в тази комисия.

- Възникнало ли е нещо спешно, та споразумението бе подписано, без да се актуализира оттокът?

- Не се е случило нищо спешно. С гърците това споразумение се договаря от 1965 година. И 1995 г. е подписано. По принцип когато има трансгранични реки и двете страни имат претенции към техните води, трябва да се направи някакво споразумение.

- А защо с тези стари данни от 1935 до 1970 г.?

- Защото на етапа, когато са започнали преговорите, се е разполагало с тази информация. Тези данни са записани тогава, като е записано, че те ще се актуализират, защото по времето на подписването няма как да се променят. Иначе нищо спешно няма. Ние и сега на гърците им даваме много повече вода, отколкото е записано в споразумението поради това, че нямаме изградени съоръжения. В бъдеще, когато ги изграждаме, трябва да се съобразяваме с него.

- Тогава в комисията е участвал и шефът на Съвета по водите Димитър Мандаджиев, но той е бил против и има докладна записка за това.

- Той може да е бил против на някакъв етап, но той водеше преговорите.

- Но в крайна сметка няма негов подпис.

- Това е междуправителствено споразумение. То се подписва от двете страни и се определя на правителствено равнище. Мандаджиев не е на това равнище.

- То е било правителствено, но Виденов не го е подписал, въпреки че е имал даден мандат за това, подписал го е Пирински. То е подписано от министрите на външните работи, и от другата страна е така подписано.
.
.
.