Книгите
Приказките като въжен мост във времето
Храбрият войник Ханс Кристиан Андерсен стои на поста си – страж, който брани миналото, придава вълшебство на настоящето и дава надежда за бъдещето

Elisabeth Jerichau-Baumann
Ханс Кристиан Андерсен присъства неизменно като невидимият разказвач, когото слушаме с притаен дъх, прелиствайки книгите му.
.
Послания за добротата на човешкото сърце

Оскар Уайлд откроява различни измерения на човешката мъдрост и глупост и едновременно с това насърчава благоприличието и великодушието в човешките отношения.
Историите проследяват сблъсъка на ценностите с порока, на мечтите с действителността, критикуват себелюбието, егоизма и безчувствието.
Още една съкровищница, която може да се превърне във вълшебен подарък – в навечерието на коледните празници издателство „Апостроф” предлага на българските читатели сборник с едни от най-великите световни класики – „Приказни истории от Оскар Уайлд”. Този том събира най-превежданите и популярни приказки от английския писател, а оригиналните илюстрации придават на познатите произведения ново звучене.

Изданието включва приказките от сборниците „Щастливият принц и други истории” и „Къщата на наровете”: „Щастливият принц”; „Славеят и розата”; „Себелюбивият великан”; „Преданият приятел”; „Забележителната ракета”; „Младият крал”; „Рожденият ден на инфантата”; „Рибарят и неговата душа” и „Звездното дете”, които авторът пише и публикува за първи път през годините 1888–1892. Оттогава до днес тези текстове са непреходни послания, които възпитават и учат на доброта, човечност и лоялност.

В предговора своето приказно посвещение за хората, които обичат да четат, отправя издателят Виктория Бисерова. „Ако за първи път държите в ръцете си тези приказки, сте истински щастливци. От мен да знаете, че „от дребните неща зависи щастието” и винаги го търсете в себе си. Само тогава ще бъдете свободни”.

„В красивия свят на Оскар Уайлд трагичното се усеща с по-голяма тежест. Уродливото обаче живее в пълна симбиоза с приказното и това е така естествено, че сякаш не би могло да бъде другояче”, споделя художникът на книгата Яна Аргиропулос. „Приказките звучат като притчи, които могат да послужат не само за разчитането на всички творби на Оскар Уайлд и изкуството въобще, но и като едно своеобразно огледало на нашия свят”.
.
Труп върху олтар от рози

Twitter
Дот Хъчисън е майстор на съспенса.
В „Майските рози” разбираме и какво се е случило с маниака от предишната книга на авторката - „Градината на пеперудите”.
Ако сте чели предишната книга на Дот Хъчисън - „Градината на пеперудите”, то едва ли е необходимо да ви се обяснява какво предстои. Трилърът „Майските рози” е в същия дух. Напрегнато четиво, което кара кожата ви да настръхва и ви приковава на място. Колкото и да ви се ще да избягате, краката ви не помръдват, а съзнанието ви води към дълбините на мразовит студ и страх.

Предишният маниак татуираше жертвите си като пеперуди, сегашният е сериен убиец, който преследва красиви млади девойки и „подписва” покушенията си с откъснати цветя. Разследващите агенти от ФБР Брандън Едисън, Виктор Хановериан и Мерседес Рамирес са нащрек, защото знаят, че ненормалникът отново ще излезе на лов и някъде в страната ще се появи труп на хубавица с прерязано гърло, положена върху олтар от рози. Прия, сестра на една от жертвите му, покосена преди години, е сред предполагаемите цели на чудовищния ценител на красотата. Готова ли е тя да изложи живота си на риск, за да помогне в разследването, преди розите да се обагрят в кръв? Сега е зима, но с идването на пролетта заплахата надвисва все по-осезаемо.

Находчивите ченгета в „Майските рози” са познати от дебютния роман на Хъчисън „Градината на пеперудите”, който направи истински фурор в САЩ, а също у нас. И двата тома са на пазара с логото на издателство „Милениум”. След големия успех на книгата авторката се развихря в съвсем нов сюжет за нов маниак. Но всички читатели, които вече са омагьосани от стила й, ще узнаят и какво се случва със заловения убиец от предишната книга - Градинаря, който държеше в плен прелестни „пеперуди” - девойки с татуирани на гърбовете им криле.

Следователите се възползват от това, което са научили по случая в „Градината”, за да се доберат до изверга, преди той да покоси поредната си жертва. А читателят бива изкушен  да се опита заедно с тях да разплете обсебващата криминална загадка.
.
.
.