На фокус
Невролингвистиката и училищните автобуси
Не случайно е казано, че пиенето не е занимание за аджамии, така че да зарежем кръчмарската полемика и да минем на същественото

Ивайло Цветков
.
Да разчиташ на късмета
Абсурдно е животът на най-малките и беззащитни пътници да се поверява в ръцете на немарливи и безотговорни шофьори

Иван Първанов

Пияни шофьори със стари и амортизирани автобуси возят ученици до училище или пък на екскурзии из страната и чужбина.

Когато преди 14 години се случи трагедията в река Лим и загинаха 12 български деца, се вдигна страшна истерия. Бяха набелязани какви ли не мерки за подобряване сигурността на децата при транспорт с автобуси. Въведоха се куп забрани и разпореждания. Всичко обаче се оказа от ден до пладне. Днес децата и учениците продължават да бъдат сериозно застрашени по пътя си от дома до школото и обратно. След въвеждането на специалните училищни автобуси в повечето училища вече отпадна превозването на учениците с всевъзможни антични и архивни останки от гордостта на някогашната соцавтобусна промишленост. Сега училищата разполагат с прилични автобуси, а изцяло от тях си зависи как ще се грижат за тях и как ще ги стопанисват. Остана обаче проблемът с човешкия фактор. Или иначе казано, шофьорите, които трябва да се грижат за тези автобуси и да превозват децата. Едва ли е нужно да казваме, че те трябва да бъдат избрани измежду най-добрите и внимателни водачи с голям стаж и опит зад волана. Защото в техните ръце е поверен животът на най-малките и беззащитни пътници. Вместо това обаче в много от случаите се назначават водачи, които поради различни причини никъде другаде не ги искат. Било поради страстта към чашката, било поради многото нарушения, или пък заради страстта към рисковото каране или скандалджийското поведение. За поставените в затруднено положение директори на училищата обаче като че ли е най-важното да намерят шофьор, който да превозва децата. И едва когато се случи непоправимото, всички започват да се тюхкат, да кършат ръце и да се чудят как е възможно такъв водач с дебело досие и цял куп нарушения да бъде взет на работа да вози деца.

Не по-малък е проблемът и със самите автобуси, които превозват учениците. Там, където няма училищен автобус, директорите са принудени да сключват договори с частни превозвачески фирми за извозване на децата до училище и обратно. По традиция обаче тези фирми отделят за учениците най-старите си и раздрънкани автобуси, с които пътуването се превръща в истински сървайвър. Това особено важи за планинските общини и населени места, където никой никога не се е интересувал от състоянието на превозните средства, с които се возят учениците. Родител от село в община Елена признава, че автобусът, с който пътува детето му всеки ден до училище и обратно, цяла година не е минавал технически преглед. А каква е гаранцията, че водачът сутрин минава на теста за алкохол? Ами никаква. По тесните междуселски пътища, далеч от полиция и дрегери, той може да си кара и на бутилка ракия. А животът и здравето на малките пътници кучета ги яли. И накрая все разчитаме на късмета.
.
Глоба – и рязко се дисциплинират
Натресете на нехайния собственик на ученически автобус тежка санкция, та да види що е икономия

София Симеонова

В България законите ги има, за да не се спазват. Дори има виц. Кораб започнал да потъва. Капитанът повикал помощника си и му казал: „Виж сега, потъваме, но не искам паника. Трябва без много шум да прехвърлим пътниците в спасителните лодки”. За няколко минути само помощникът се справил. Капитанът поискал да разбере как е успял толкова бързо. „Ами, много просто. Най-лесно беше с германците. Само им казах, че да се прехвърлят на лодките е заповед и те чинно я изпълниха. На американците им казах, че това е патриотично. На японците – че е въпрос на чест. А на българите – че е забранено“.

Не че няма писани правила за транспорта на ученици. Те, както и много други неща у нас обаче не се спазват. Техническият преглед е въпрос на добро желание. Много често този преглед е само формален. Дават ли си сметка собствениците на превозваческите фирми каква отговорност носят? За някоя пара отгоре са готови да заложат живота на деца. Интересно, дали има деца собственикът на селския автобус, който редовно е оставян паркиран на открито, а на сутринта е тръгвал, без да му бъде направен технически преглед. И ако има деца въпросният собственик – дали ще позволи те да се возят в такова средство.

Хората имат склонността да газят правилата, ако никой не им търси отговорност за това. Дори най-дисциплинираният германец е способен да се разхайти, ако поживее малко у нас.

Точно тук е разковничето. Натресете хиляди левове глоба на собственика на зарязания на открито автобус, та да види той що е икономия. Тогава рязко ще се дисциплинира.

Но за жалост контролните органи спят дълбок сън. В Щатите ако нарушиш правилата за движение, полицията може и с хеликоптер да те преследва. Затова не е чудно, че американецът спира на знак „Стоп” дори на най-затънтения път, без да вижда ни една кола на километри.

След Лим бяха забранени нощните ученически екскурзии. След мверската катастрофа на „Тракия“ преди няколко месеца пък се заговори за задължителни колани на седалките. Но всичко е само приказки, докато поредните изисквания не почнат да се изпълняват реално.
.
.
.