Сблъсък
Баш майстори на наредби
Искам да видя чиновника, който ще си пожертва свободното време и ще се разработи през уикенда
.
Стига шумов терор!
Пишман майсторите, които ремонтират апартаментите си, трябва да се контролират от етажната собственост

Николай Коцев

Брррр...бръм-бръм! Брууууух! Чук-тряс!

Говорим за неделя сутрин. Комшията от средния апартамент е трудов човек, ранобудник и самоук майстор с бормашина в ръка. Ще си прави банята. И кърти плочки. Със замах и юнашки шум, сякаш ще построи отново Димитровград, откъдето се е пръкнал. Ех, да беше жив Пеньо Пенев да опише дрезгавата песен на машините! И мъжественото стакато на чука в банята!

Край с надеждите да се наспя. Сбогом на тихите утрини с ароматно кафе и кротък лай на куче от полянката пред блока. Бум-бум...ръъррррр! Вибрации и кънтене. Чинията с палачинките подскача. Кърти си банята човекът.

Сряда вечер. Дъждът тихо ромоли, а покривът още не тече. Само време за четене. Или просто да подремеш на дивана с книга в ръка. Изведнъж се чува вой като от сирени. Уиууууии-ууу! Въздушно нападение? Не, комшийката отдолу. Чиста жена. Чисти в 11 вечерта с прахосмукачката, дето й е подарък за сватбата. Стара, съветска, шумна и мощна. Не като сегашните европрахосмукачки - вятър работа!

Ами този, новият, от петия етаж? Апартаментът му е 60 квадрата, но посредством къртене и преустройство, той ще го докара докъм 80. Само ще махне стените, но пък ще зазида с тухли единички балкона. Ще изхвърли старите си мебели и, незнайно защо, кашона от новия си суперголям телевизор на стълбищната площадка. Щото пък не му се изхвърлят съвсем. Може и да му потрябват.

Ей така си живеят сигурно 80% от българите, които съжителстват в блокове. Особено в по старите тухлени кооперации, панелки или ЕПК-мастодонти, в които все нещо има да се ремонтира, и все не е докрай ремонтирано. И все нещо има да се чисти, пък все си мръсно. Шумов тероризъм, междустълбищна анархия и нихилизъм с чук в ръка. В блоковете важи закона на стоманобетонната джунгла. Печели този с най-шумната бормашина, печелят непукистите. А редът, правото на законна неделна почивка и мечтите за тихо жилище ги изхвърлете като фас от прозореца на 15-ия етаж.

На това, разбира се, трябва да се псложи край. И ето, че Столична община се поразмърда и предложи проектонаредба, която да внесе поне малко ред в панелната анархия. Като например, да искаме разрешение от съседите, ако ще им бръмчим със седмици над или под главата. Както и въвеждането на глоба между 100 и 200 лева за всеки, който нарушава правилата на добросъседството и кърти, тропа и бръмчи в забраненото за това време.

Това е стъпка в правилната посока.

На самоволните ремонти трябва да се сложи край. Който иска да кърти стени и да бучи във вход с 20 апартамента, да поиска разрешение и да го получи по надлежния ред. Понеже често Америка ни се дава като пример за страна на неограничените възможности и страна на свободата, нека да ви светна, че в щата Ню Йорк за ремонт вкъщи се иска разрешение от етажната собственост. И от общината. То се дава за строго определен срок. Хубаво - тропай, чукай, замърсявай общите части с изкъртените отломки. Но за две седмици и после - край.

Домашните ремонти трябва да се регулират от общината и заради много по-важна причина от шумовия тероризъм. България е земетресна зона. София пък е една от най-земеттръсните области в България. И когато ранобудният трудов човек започне да кърти на своя глава стени, той създава опасност за конструктивната цялост на цялата сграда.

Ще кажете - не може, има закони. Ами къде ги тези закони? Мигар Иванов от четвъртия етаж ще пита някой в общината или строителния контрол да си изкърти стената в кухнята? Кой ще му каже на него, бе ееееей! Той си е в тях и ще си прави каквото си иска. Ха някой да му каже нещо, ха го е подгонил с кангото...Иванов ще му изкърти и главата на такъв.

 На тази простотия трябва да се сложи край. Ако трябва - и с промени в законовите наредби за етажната собственост. Щото сегашните или почти не работят, или докато се задействат, минават сто години.

Разбира се, някой ще каже, че тази работа няма как да стане. Не може във всеки апартамент да се настани общински служител, ченге и строителен надзорник, който да контролира пишман майсторите. Вярно, не може. Но може, когато има нарушения, да не си мълчим за тях със запушени уши. Да се съобщава за нередности, да се подават сигнали, да се натискат съответните регулаторни власти да си свършат работата. Защото, ако на никой не му пука, наистина ще почнем да гледаме кози и свине по балконите. Ще съединяваме и ще разделяме апартаменти. Ще къртим в неделя сутрин. Ще чукаме и тропаме. Ще се превърнем в нихилисти с бормашина в ръка. И ще живеем в дупки, вместо в апартаменти.
.
.
.