100 ракети в час срещу градушките
Ледените късове двойно повече спрямо миналата година

.
Пазят зарзавата с мрежи

Интернет
Мрежите против градушка предпазват средните стопанства, а и колите.
Изстрелването на ракети, които да разбиват градоносните облаци, е доста ефективен метод за борбата с градушките, но това е скъп метод и е подходящ за големите стопанства. За малките и средните такива решението са мрежите против градушка. Особено подходящи са за всички видове зеленчуци, цветя, лозя, ягоди, малини, билки и нискостъблени овошки като праскови, кайсии, ябълки и определени сортове череши и сливи.

Под мрежите против градушки могат да се защитават дори коли, лодки и друго имущество.
.
Град помля реколтата в Кърджали
Градушка с големина на яйце унищожи десетки декари земеделска продукция в района на Кърджали. На места ледената покривка достигна половин метър. Освен пораженията по продукцията има и много счупени прозорци, керемиди и пробити покриви. Най-пострадали са селата Велишане, Бойно, Кьосево и Прилепци. Местните хора разказват, че за първи път има такава буря, съобщи БНР. Градушката е унищожила цялата реколта на местните жители. Повечето от пътищата между махалите са затлачени с наноси. Кметовете на засегнатите села настояват общината в Кърджали да изпрати багер, който да разчисти пътищата.

Градушките и обилните валежи нанесоха щети върху лозовите насаждения в почти цялата страна. Това каза пред Фокус  инж. Красимир Коев, изпълнителен директор на агенцията по лозята и виното.

„В района на Петрич, Сандански имаме поражения, както и във Варненско, Болярово, Ямболско, Велики Преслав, Брестовица, Монтана, Видин и Враца. В Шуменско са пострадали 80% от лозовите масиви”, обясни инж. Коев. Той допълни, че има и пострадали лозови насаждения от наводнения.
.
Има опасност неприбраната пшеница да покълне

Агро Пловдив
Професор д-р Иван Киряков, завеждащ "Селекция на зърнено-житните и бобовите култури" в Добруджанския земеделски институт.
При продължаващите дъждове има опасност неприбраната още пшеница да покълне, коментира за БТА професор д-р Иван Киряков, завеждащ "Селекция на зърнено-житните и бобовите култури" в Добруджанския земеделски институт. По думите му най-застрашени са сортове пшеница с по-къс период на покой - около десетина дни, след узряване на зърното. Подобна ситуация в Добричкия регион - след засушаване през пролетта да вали точно по време на жътвената кампания, е възникнала и преди десетина години.

Професор Киряков добави, че заради проливните дъждове се очаква да падне и хектолитърът на зърното, който е показател за хлебопекарните качества. Ученият смята, че със спирането на валежите земеделските стопани могат да възобновят жътвата и, стига влагата да не е достигнала висок показател до към 20 на сто,зърното може да премине през сушилните.

В Добричкия регион, който е лидер в страната по производството на пшеница, площите с културата през тази стопанска година надхвърлят 1 200 000 декара. Около 21 на сто са ожънатите масиви според обобщените данни на областната дирекция “Земеделие” към края на миналата седмица.
.
Публикуваха цифровите карти на нивите за субсидиране
Държавният фонд „Земеделие” публикува цифровите географски данни за заявените парцели за подпомагане за Кампания 2018. Всички земеделски стопани, които са кандидатствали за директни плащания на площ за Кампания 2018, могат сами да изтеглят графичните данни за парцелите, които са заявили за подпомагане.

Данните могат да се изтеглят от Системата за индивидуална справка по Директни плащания, която се намира на началната страница на уеб сайта на фонд „Земеделие”, уточниха от ведомството. Достъпът до системата e възможен посредством потребителското име и персоналния код от заявлението за директни плащания. В секцията за справка има и ръководство за работа с цифровите данни, както и инструкции за въвеждането на потребителското име и паролата. Shape файловете са геометричен географски формат за запис на пространствено местонахождение и атрибутна информация на географски обекти.

От Разплащателната агенция обясниха още, че целта е до седмица-две земеделските стопани да видят дали не са направили грешка при подаването на информацията за заявените площи. До средата на август пък ще стане ясно дали има застъпвания между декларираните от фермерите парцели за обработване.
.
Стопани се оплакват от застрахователи
Деветдесет на сто от производителите на праскови и череши отказват да застраховат продукцията си заради некоректност от страна на застрахователните компании. Това каза Коста Петров, управител на организация „Българска праскова“. Моите земеделски земи не са застраховани, патил съм и затова отказвам да ги застраховам. Компаниите, които се занимават с това, са изключително некоректни, добави още той. През 2016 г. нямаше поражение в нашия регион, Сливенския регион, заради градушките. Но предходните години загубите възлизаха на 70-80%. По думите на Коста Петров ефект от ракетите, които се изстрелват срещу градоносните облаци има, но той призовава за изграждане на нови пунктове, които да обхващат още региони с цел запазване на повече земеделска продукция.
.
.
.