Балканите
Република Македония е на крачка да промени името си
В третата, заключителна фаза, за приемане на поправките в конституцията, ще е необходима и подкрепа от опозиционните депутати

awayfarers
Македонският парламент прие поправки в конституцията, с които името на страната се променя в Северна Македония.
.
Взаимни обвинения за подслушване
В

ластта и опозицията търсят отговорност и взаимно се обвиняват за откритите системи за подслушване, вградени в телефонните централи в прокуратурата и Основния съд Скопие 1, съобщи вестник “Нова Македония”.

Премиерът Зоран Заев и министърът на правосъдието Рената Десковска обявиха, че ще проверяват тези системи за вътрешна комуникация,  но междувременно бяха публикувани информации и за друго министерство, което неотдавна е поръчало телефонна система с възможност за подслушване на разговорите на служителите, пише изданието.

Отговорност трябва да има, а разследването ще покаже кой е дал нареждане в телефонните централи да се вгради система за подслушване, заяви на пресконференция македонският премиер Зоран Заев. Според информациите, които има Заев, системата в Основния съд Скопие 1 все още не е пусната в употреба, но е вградена.

Управляващата партия СДСМ и опозиционната ВМРО-ДПМНЕ взаимно се обвиниха на тази тема и поискаха отговорност от онези, които са наредили употребата на такава техника. СДСМ поиска от лидера на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицкоски и от ръководството на партията да отговарят за тяхната роля и действия в нелегалното подслушване, особено за това кога тази техника е била инсталирана.

Говорителят на ВМРО-ДПМНЕ Димче Арсовски от своя страна заяви на пресконференция, че кадрите на СДСМ все още подслушват гражданите и институциите. Държавните обвинители, съдиите, техните сътрудници и институциите са под директен надзор и нелегално подслушвани от страна на Оливер Спасовски и Зоран Заев. За това оставки, но и отговорност, трябва да има и то веднага, заяви Арсовски, цитиран от в. “Нова Македония”.
.
Накратко:
Бежанските лагери на о. Лесбос и Самос се пръскат по шевовете


Параскеви Миху
Положението в бежанския лагер Мория на остров Лесбос и още повече на Самос продължава да е потресаващо, заяви Параскеви Миху, ръководителката на генерална дирекция "Миграция и вътрешни работи" на Европейската комисия, цитирана от в. "Катимерини". Миху призова гръцките власти да ускорят подготовките за предстоящата зима. По думите на европейската представителка, която е от гръцки произход, условията в лагера Мория са се подобрили в известна степен с преместването през септември на 3000 бежанци от общо 10 300, живеещи в пренаселения лагер. Около 4000 обаче живеят извън лагера и положението им е отчайващо предвид настъпващия зимния сезон. В Самос обаче нещата са дори по-зле, тъй като повечето новопристигнали се насочват натам, каза още тя. Бежанският лагер, създаден да приеме 600 души, сега помещава 4118 и има огромни проблеми с условията на живот. Гърция е получила срок до септември догодина да подобри условията и да увеличи капацитета на този лагер до 1500 души, а останалите бежанци да бъдат прехвърлени на други места. Според неназовани източници на вестника, ако условията в бежанските лагери не бъдат подобрени до септември 2019 г., комисията може да наложи санкции на Гърция.

Вучич критикува оправдателната присъда на Насер Орич


Александър Вучич
Президентът на Сърбия Александър Вучич остро критикува оправдателната присъда на бившия военен командир на армията на Босна и Херцеговина в Сребреница Насер Орич, съобщи сръбската телевизия. “Това, че някой не бе осъден по политически призини, не означава, че не е извършил престъпления. Въпреки че има живи свидетели, които потвърждават, че Олрич е извършил престъпления, някои се правят, че не виждат и не чуват”, каза Вучич. “Очевидно за нас, сърите, няма справедливост”, добави той. Съдът в Сараево оправда Насер Орич и неговия съратник по оръжие Сабахудин Мухич по обвинението, че са извършили по време на войната престъпления срещу пленниците”, се посочва в съдебното решение, прочетено от съдия Тихомир Лукеш. Орич и Мухич бяха съдени за убийството през 1992 г. на трима сръбски военни, пленени в околностите на Сребреница. Оправдателната присъда е окончателна. 51-годишният Орич командваше отбраната на босненския мюсюлмански анклав Сребреница, обсаден от босненските сръбски сили на Ратко Младич. Сърбите обвиняват Орич за военни престъпления срещу сърби в периода 1992-1995 г. в села в околностите на Сребреница. Според асоциации на жертвите 2428 цивилни сърби и военнослужещи са били убити в тази зона по време на конфликта. Оправдателната присъда бе силно критикувана в Сърбия и в Република Сръбска. Босненските мюсюлмани смятат Орич за герой от войната, а сърбите - за военнопрестъпник.

Нетната минимална заплата в Хърватия се увеличава до 404 евро


Андрей Пленкович
Хърватският премиер Андрей Пленкович обяви увеличение на нетната минимална заплата от 2752 хърватски куни (371 евро) на 3000 хърватски куни (404 евро), съобщава агенция Хина. "Ще подкрепим решение за увеличение на минималната заплата, която в момента е 2752 куни нетно, до 3000 куни нетно. Това е увеличение с 248 куни или 9 процента в сравнение с 2018 г. Брутната заплата, която сега възлиза на 3440 куни (464 евро), ще бъде 3750 куни (505 евро), тоест с 310 куни повече", заяви Пленкович. Премиерът подчерта, че това е най-голямото еднократно увеличение на минималната заплата от 2008 г. насам. Пленкович отбеляза, че според данни на министерството на труда и пенсионната система около 37 000 души получават минимална заплата в Хърватия в момента. Той добави, че според данни на Евростат от юли брутната минимална заплата в Хърватия, която е възлизала 464 евро, е била по-висока в сравнение с други страни от Централна и Източна Европа като България (261 евро), Литва (400 евро), Румъния (407 евро), Латвия (430 евро) и Унгария (445 евро).
.
.
.