Капуцините използвали сечива още преди 3000 години

Маймуните капуцини преживяват собствена каменна епоха и от 3000 години използват сечива, за да чупят ядки, съобщи в. "Дейли мейл".

Археологическо изследване в Бразилия разкри, че вече 450 поколения от приматите използват различни камъни, за да чупят обвивките на ядки кашу. Сечивата им първоначално са били малки, след това станали по-големи, за да се смалят отново. Промяната в размера на камъните може да се дължи на употребата им от различни групи, или на предназначението им за различна храна. Археолози от лондонския Юнивърсити колидж са направили разкопки на обект в националния парк Сера да Капивара в Бразилия, където капуцините и днес използват камъни, за да достигнат до ядките кашу. Те са датирали намерените сечива и фрагменти от въглени на около 3000 години. Това изследване нарежда маймуните капуцини до хората и шимпанзетата като единствените видове с археологическа история. 

Хомо сапиенс се кръстосвали и с други видове примати

Учени от Нюйоркския университет откриха първото морфологично свидетелство, че древни представители на Хомо сапиенс са се кръстосвали с други видове примати, съобщи Физ.орг.

Специалистите фокусирали вниманието си върху долен кътник с три корена, открит сред тленните останки на архаичен човек, който живял преди 160 хиляди години в Китай. Става въпрос за рядък анатомичен признак, който обикновено се среща у представители на съвременни азиатски популации хора. По-рано се смяташе, че той се е появил, след като прародители на съвременния човек напуснали Африка. Откриването му във вкаменелости обаче навежда на мисълта, че е възникнал далеч по-рано - у денисовците, които живеели в Евразия още преди появата на Хомо сапиенс. За денисовците - изчезнал вид или подвид древни хора, се знае въз основа на вкаменелости, които бяха открити в Денисовата пещера в Алтай. Наскоро бе установено, че денисовци и неандерталци вероятно са се кръстосвали помежду си и са имали общо потомство. Известно е, че прародители на съвременния човек напуснали Африка преди по-малко от 100 хиляди години и се заселили в Евразия. Понякога те се кръстосвали с други видове от рода Хомо - неандерталци и денисовци. Това довело до интрогресия на неандерталоподобна и денисоподобна ДНК в генома на Хомо сапиенс. 

Останки от пингвин с човешки размери в Нова Зеландия

Нова Зеландия, известна с гигантските праисторически представители на птичето царство - моа, гъски, орли, папагали, прибавя още една находка към колекцията си - фосили на древен пингвин с човешки размери, предаде ДПА. Безкрилата птица, живяла преди между 66 милиона и 56 милиона години, е достигала на ръст до 160 сантиметра и е тежала около 80 килограма. За сравнение - най-едрият пингвин, който днес обитава Земята - Императорският, достига на височина до 130 сантиметра и тежи около 23 килограма. Останките от гигантския пингвин са открити миналата година на Южния остров от любител палеонтолог. Екипи от музея "Кентърбъри" в Крайстчърч, Нова Зеландия, и природонаучния музей "Зенкенберг" във Франкфурт, Германия, са анализирали намерените кости от гигантския пингвин, и са установили, че те принадлежат към неизвестен досега вид, наречен Crossvallia waiparensis. Най-близките сродници на безкрилия гигант са били пингвините от вида Crossvallia unienwillia, вкаменелости от които са открити в Антарктида през 2000-ната година. Пол Скофийлд от музей "Кентърбъри" отбелязва, че намирането на фосили от толкова сходни птици в Нова Зеландия и Антарктида свидетелства за близостта на страната и ледения континент в далечното минало. "По времето, когато са живели тези пингвини, климатът на Нова Зеландия и Антарктида е бил съвсем различен от днешния - много по-топъл, като съвременният леден континент тогава е бил покрит с гори", казва Скофийлд.