Писателят Василий Димов:
Не понасям тълпата в какъвто и да е вид, дори и да изригва демократични лозунгиn
- Василий, вашият последен роман „Москва в понеделници” излиза на съд пред българския читател. В него има много любопитни изказвания за събитията в края на ХХ и началото на ХХI век, на които сте били свидетел. Москва, Берлин, ЩАЗИ, Лубянка… Пишете и за Московския университет, в който някога сте учили. Означава ли това, че и героите в романа са реални личности? - Това съвсем не е важно. По-важно е те да изглеждат като реални. „Москва в понеделници” е абсолютно художествен текст. Не само създаден с определен вкус, но и написан за читателя, който търси подобен вкус. Психологичните нюанси в него имат по-голямо значение от автобиографиите на героите и хронолoгията на събитията. В крайна сметка всичко на този свят е илюзорно. А всичко, намерено от читателя в книгата, е измислено. Героите на романа трябва да имат пълна свобода на действие и на самоизразяване и нямат право да потъват в стереотипното безличие и предубежденията. Иначе кой ще им повярва? Само при това условие „съдбата” на образите ще бъде по-дълга от съдбата на техните прототипи.
 
 
.