Как пишещото братство на Ботуша ни жигосва по навик с етикети и недоказани обвинения
Пръснаха ми задника заради тебе!” - с този сериозен укор журналистът от авторитетния италиански в. „Ла Стампа” Джулио Гавино посрещна в позвъняването ми. Оказа се, че неговото началство го било натирило да спретне дописка - опровержение на материал, пуснат по-рано от него в сайта на медията. В тази информация 52-годишен българин бе описан като международен мошеник,
 
ЕС няма да направи компромис с основните си ценности в преговорите с Великобритания
През април Европейският парламент прие резолюция, очертаваща приоритетите и условията за преговорите за излизане на Обединеното кралство от Европейския съюз. Първото и най-важното в преговорния процес е да се гарантират правата на европейските граждани, които живеят, работят, учат във Великобритания, също така и да се реши въпросът със статута на гражданите на Великобритания,
 
На европейците им омръзна да ги стрелят с калашници, да ги разкъсват с бомби и да ги мачкат в индустриални количества
Контратерор е нова дума. Може и с две отделни думи да се опише явлението, може и с тире, но се оказа, че именно тази е новата дума. Естествено някак се наложи тя и така ще бъде и по-нататък. След 2015 година ислямските атентати в Европа зачестиха, станаха даже привични, а на атентаторите почнахме да им забравяме имената.
.
Еврооптимизмът нараства
Рано е да се каже ще бъде ли щастлива развръзката и за двете страни от Брекзит, както си пожела Борис Джонсън. Разводите рядко биват щастливи.
.
Внимание! Нова мода сред хулиганите
В журналистиката има едно неписано правило - журналистите да не занимават читателите със собствените си проблеми и трагедии.
.
Спасител на Левски оглавява тайната му полиция
През 1838 г. на състоятелния земеделец Иван Крачула от с. Къкрина се ражда мъжка рожба, която кръщават Христо. Израсва в Ловеч и в ранните младежки години
.
Икономическата болка идва преди рецесията
Рецесията в Южна Африка изненада икономистите, но за Ханс Сетълхаби, собственик на магазин за облекло, мрачните данни потвърдиха това,
.
.
Животът не струва няколко лайка
Ивайло Цветков
„Геройствата” в интернет са безразсъдни и опасни

Валери Роев

Деца рискуват живота си в екстремни забавления като висене на една ръка от ръба на висока сграда, катерене по 100-метров комин без обезопасителни въжета, скачане от покрива на един блок върху друг. После качват клипчета с „геройствата” си в интернет.

Знам, че съвети от сорта на „Не прави така, опасно е” няма как да хванат дикиш сред практикуващите всичко това. Те го правят именно защото е опасно. И защото очевидно е все по-модерно напоследък. А в тийнейджърска възраст, пък и не само тогава всеки иска да изглежда готин, моден, безстрашен, даже безразсъден в очите на връстниците си. Чувства се горд, ако го споменават в разговорите си като „оня, лудия”. А егото расте успоредно с броя на „лайковете” и „шерванията” в социалните мрежи и сайтовете за видеосподеляне.

Разбира се, всеки се забавлява както намери за добре. Обаче едно е екстремното забавление за повишение на адреналина, друго са безразсъдните актове от позьорски и стойкаджийски подбуди.

Ако ти харесва да се катериш на високо, има клубове, в които можеш да се запишеш да тренираш. Има и зали със стени за катерене, по които се качваш с обезопасителни въжета. Има и места, където да се практикува планинско катерене със специална екипировка. Друго е обаче да висиш от 50-метров кран без никакво обезопасяване. Тогава една грешна стъпка и си мъртъв, буквално. А грешни стъпки правим постоянно. Хлъзгаме се и падаме, докато си вървим по улицата. Каква е гаранцията, че това няма да се случи, докато се разхождаш по тънка летва върху изоставен строеж на 10-етажна сграда, когато един по-силен порив на вятъра е достатъчен да те разлюлее? Да, сигурно тръпката е по-голяма, отколкото ако си с обезопасителни въжета. Дали обаче си заслужава? Ако нещо се обърка, губиш живота си. Ако всичко мине по план, печелиш... едно клипче и няколко харесвания в интернет. Преценете дали залогът си струва.

Подобни безразсъдни забавления не са рожба на нашата епоха. Имало ги е и преди векове. През 60-те години в Швеция например тийнейджъри масово са играли пагубната игра „Пиле”. Правилата й са прости - двама младежи се засилват един срещу друг с колите си със скорост 100 км/ч и този, който пръв отбие настрани, губи и му казват „пиле”, а другият минава за безстрашен смелчага. Сещате се какво става, когато един срещу друг се изправят двама „смелчаци”!

Всеки е правил някакви глупости като млад. За жалост обаче не всеки е доживял до старост. Въпросът е заслужавало ли си е.