Изгражданeто на канализация и съвременни тоалетни не е пожелателна инициатива, а задължение, което произтича от европейското законодателство
Знаете ли какво е мущурак? За българите от втората половина на XIX век понятието било толкова разпространено, колкото за потомците им век и половина по-късно мол или бистро. Просто защото мущуракът е бил част от ежедневието на хората, а малки или големи нужди принуждавали и обикновения човек, и големеца по няколко пъти на ден да прескочат до мущурака. През 1895, когато издава първия си “Речник на блъгарский язик с тлъкувание речити на блъгарски и на руски” Найден Геров описва “термина” по следния начин: “Мущурак - място, където ходят по вън, дето ходя по себе; заход, стобор, серник, коц, хале, кенеф; отхожее място, отход, нужное място, нуждник.” Етимологията не е много за пред гнусливи хора - името й идвало от мухите, мушиците, които кацали по изпражненията в тези срамни и вонящи санитарни помещения.
 
Девет норми от езика са на път да бъдат променени
До момента не е правено проучване на езиковите нагласи спрямо правилата в книжовния език. Това, което правим в момента е първо такова изследване. Имаше предишно, пак за нагласи, но то беше за отклонения в устната реч, свързани по-скоро с диалектните влияния. Проучване за книжовния език като елемент от националната идентичност и отношението към неговите конкретни правила не е провеждано. Решихме да го направим във връзка с работата ни тук, в Института по български език към БАН, защото ние задаваме нормите, тоест правилата, които са задължителни за официалното общуване и които са в правописния речник. Освен това институтът е овластен да проучва промените в езика и да внася единство в книжовния език. От тази гледна точка това проучване е много важно.
 
­­­­­­­­­­­­Монополистите разчитат на това, че никой няма да тръгне да си копае кладенец в двора пред блока, за да се отърве от тях
След пролетните шокове с цените на монополистите се оказва, че призваните да защитават интересите ни нещо не си вършат работата както трябва. За съжаление подобни констатации станаха нещо обикновено в публичното пространство и още по-лошото е, че сякаш вече сме свиквали с тях. Време е обаче да изоставим този вреден навик. Наскоро се разбра, че в КЕВР, волно или неволно, объркали формулата за пресмятане цената на природния газ. Сега става ясно и друго. След като някои ВиК дружества „сгрешат” и поискат първо по-ниска цена, след това от регулатора грижовно ги поправят и си коригират исканията.
.
За моркова и тоягата
Много сме почивали. Така твърдят работодатели. Онези, в чиито редици изобилства от хора, записващи работниците си на половин работен ден, за да не плащат осигуровки. Тези, които не плащат извънредния труд. Тези, които дори и заплатите не плащат навреме. Не мислят и за бонуси. Но настояват, че работим малко. Това сривало икономиката. Само за сведение - развитите страни работят на четири смени по 6 часа. А тук се работи от сутрин до късния следобед или от обяд до вечеря. И да, има ги и държавните чиновници, които докато работят, пият кафе. Пушат. Говорят си. И се оплакват.
.
Творецът използва божията искра, наречена талант
Без хора всеотдайни и вярващи в творческата свобода като чудотворец в изкуството няма независимост. Нужни са хора, готови да отстояват и защитават творческото си кредо и да работят за идеята да бъдеш откривател в изкуството, а не производител. Нужни са и хора, които да подкрепят тази скъпо струваща във финансово, творческо и човешко отношение свобода и независимост. Нужно е въображение - както за правене, така и за оцеляване в изкуството в условията на „родния културен недоимък”.
.
Чувството за хумор е дар от Бога
Човек се ражда с чувство за хумор - то е дар от Бога. Хората, които го нямат, тези, които са много сериозни и впрегнати в каруцата на битието като коне с капаци, са по някакъв начин нещастни, че не могат да погледнат живота откъм смешната му страна. Колкото и да напредва медицината в трансплантациите на органи, тя може да присади успешно бъбрек, черен дроб или сърце, но не може да ти трансплантира чувство за хумор. Но хората, които имат чувство за хумор, трябва да го развиват, а не да го оставят да закърнее като непотребен орган - както са закърнели опашките ни в процеса на еволюцията до някакво ненужно прешленче.
.
Половин час на слънце гони депресията
Пролетта по принцип е критичен сезон за хората с психични разстройства и склонност към депресивни състояния, но не бих казал, че има увеличение на случаите. Напротив, всичко се движи в рамките на обичайното за сезона. Разпространението на депресията е от порядъка на 30% от активното население. Опасности винаги има, но няма драстично увеличаване на бройката на депресивните състояния. Сега е сезонът, в който се проявява пикът на депресията. Тоест има натрупване на депресивност сред населението, тъй като зимата беше мрачен период и това задълбочава недостига на серотонин - основната причина за проява на депресия. Хората в активна възраст периодично изпадат в такива състояния - едни изпадат, други излизат от нея.
.
Германски сливи за смет
В склад в западния германски град Кьолн флакони дезодоранти и душ гелове с лика на треньора на националния футболен отбор на Германия Йоахим Льов са наредени чак до тавана. Палети с тези пакети, които бяха промоционална оферта за европейското футболно първенство през 2016 година, бяха предназначени за унищожаване веднага след последния съдийски сигнал, но неправителствената организация Innatura ги спаси, за да послужат за благотворителност. По на изток, в Берлин, хората отнасят салата, кисело мляко и хляб, които са им останали, в общи хладилници във вътрешните дворове за съседите си, за да са им в помощ. Това е още една стъпка към намаляване на разхищаването на продукти.
.
Вярната посока е само една – на изток
Италианското вино, прочуто в цял свят, все още няма позиции на един от най-големите пазари - Китай. По принцип асоциацията с Италия би трябвало да носи успех, както възприятието на вино Gewurztraminer с патица по пекински. Въпреки това Италия, най-големият производител на вино в света, не успява да намери своето място в Китай, а се очаква той да се превърне до 2020 г. във втория най-голям вносител на вино. Продажбите на Chianti, Pino Grigio и други от близо 300-те италиански сортове вино имат дял от едва 5% от вноса в най-многолюдната държава на планетата, който възлиза на 2,4 милиарда долара годишно.
.