Справедливият гняв на „репортерите“ напуска полето на журналистиката и се излива в неприличен пристъп на глупост и идиотия. Така наречената класация включва и държави, които не са признати за такива в общоприетия смисъл на думата
Със завидно и не особено интелигентно упорство анонимната организация „Репортери без граници“ публикува годишната си класация за свобода на словото сред 180 държави по света за 2019 година. Както и миналата година, България е класирана на 111-то място с 35.38 точки. За сравнение ще посоча, че първа в класирането с най-свободни медии е Норвегия със 7.82 точки, а последна е държавата Туркменистан с 85.44 точки. Така Северна Корея вече не е последна, а предпоследна, на 179-то място. Този документ е достъпен на сайта на организацията, който най-лесно се намира чрез търсене с кодови думи “reporters without borders”. А защо наричам организацията „анонимна“? Ами защото тя използва информация от анонимни източници. Може би от съображения за сигурност, което не е съвсем неоснователно.
 
Говорят от името на 30 000 заети в медийния сектор в страната
Едва между 5 до 10 човека у нас реално попълват анкетите, върху които се прави т.нар индекс за свобода на словото, представян ежегодно от „Репортери без граници“. Това скандално признание са направили от самата организация, която се ползва с доста спорна репутация както заради неясните критерии, по които оценява свободата на журналистиката по света, така и заради явното лобиране в полза на кръга „Капитал“ на олигарха Иво Прокопиев.
 
Истинско активно мероприятие по съветски модел спретна българската секция на „Свободна Европа“ срещу депутата от опозиционната ДПС и издател на „Телеграф медиа“ Делян Пеевски. Българската секция на иначе авторитетното радио показа за пореден път, че не е скъсала пъпната връв с доскорошните си работодатели и все още има уклон да изпълнява техни поръчки. В ущърб на Пеевски, разбира се.
.
Журналистика на фалшивите новини
Журналистиката у нас винаги е била сила, но днес тя е окаляна от амбициите на група хора да държат правата върху всичко – гражданското общество, демокрацията, истината. Озлобени от собствения си страх, че държат „контрола“ през паяжина от марионетки, задкулисните играчи много искат да стиснат за гушата и журналистиката. За да я държат завързана в килера, със запушена уста, където да мълчи, докато на обществената сцена се изявява Фалшивата новина.
.